Алкохолна болест на черния дроб, неуточнена МКБ K70.9

Алкохолната болест на черния дроб е едно от често срещаните увреждания на органа, като в зависимост от въздействието на определени фактори се развиват различни по тежест увреждания на чернодробните структури, вариращи от стеатоза и фиброза до цироза и чернодробна недостатъчност.

В някои случаи състоянието на конкретния пациент не може да бъде причислено към никоя от познатите нозологични единици, обособяващи вида и тежестта на увреждането на черния дроб, като в тези ситуации се касае за алкохолна болест на черния дроб, неуточнена.

Формата и степента на изразност на пораженията зависят от продължителността и дозата на алкохолната консумация. Доказано е токсичното действие на алкохола върху черния дроб и значението му за формирането на хроничния алкохолен хепатит и чернодробната цироза. Заедно с безспорното пряко токсично действие на алкохола, редица допълнителни фактори могат да ускоряват или утежняват чернодробното увреждане.

Освен алкохола като основен етиологичен фактор, значение за хроничното чернодробно алкохолно увреждане имат количеството и особеностите в алкохолната консумация (системна злоупотреба, прием на ексцесивни количества за кратко време, наличието в алкохола на различни примеси и други), а заедно с това и особеностите храненето, допълнителните хепатотоксини, кръвногруповата принадлежност, вродените варианти в активността на алкохолдехидрогеназата, дефицит на алфа-1-антитрипсина, особеностите в индивидуалната имунологична реактивност, наличието на подлежащ вирусен хепатит, други подлежащи заболявания, прием на лекарства с изразена хепатотоксичност и много други.

Състоянието често протича неспецифично, наподобява много други чернодробни заболявания, поради което е необходимо комплексно изследване и гъвкав подход при избора на терапевтичен план.

Характерни симптоми и особености на болестта

Токсичното действие на алкохола върху черния дроб и развитието на алкохолна болест на черния дроб се определя на първо място от това, че той се метаболизира преимуществено в него (през белите дробове и бъбреците се излъчват само 5 до 10 процента от приетия алкохол) и от произтичащите от това нарушения в биохимични, ензимни и имунологични процеси.

При системна и продължителна злоупотреба с алкохол, освен различната степен на увреждане на черния дроб, се откриват и нарушения в другите органи и системи, както и личностови промени.

В началните етапи на чернодробното увреждане клиниката се характеризира с безсимптомно протичане и/или с неспецифични симптоми. При изостряне се появяват общи симптоми като отпадналост, безапетитие, гадене, повръщане, коремна болка или дискомфорт в дясна горна половина на корема. Разгърнатата клинична картина зависи от развитието на различни по вид увреждания на чернодробните структури (по типа на фиброза, склероза, цироза), като най-тежкото увреждане се развива при чернодробна недостатъчност.

Често пациентите търсят лекарска помощ при развитие на налични прояви, като иктер (жълтеница), асцит (натрупване на течност в коремната кухина), кървене и други.

Тези прояви могат да бъдат както част от клиничната картина, така и проява на развило се вече усложнение, като в масовия случай водят до затруднения при изготвянето на индивидуален терапевтичен план.

С прогресията на чернодробното увреждане значително намаляване неговата функционална активност и способността на черния дроб да обезврежда и метаболизира токсичните и отпадни продукти, във връзка с което може да се развие чернодробна енцефалопатия. Състоянието се проявява с когнитивен спад, дезориентация, нарушения в говора, нарушения в походката и координацията, като в тежките случаи води до развитие на коматозно състояние.

Към по-тежките усложнения на болестта се включват също и кървенето от варици на хранопровода, което може да доведе до различни по вид и тежест допълнителни усложнения, вариращи от лека до умерена анемия до животозастрашаваща кръвозагуба, портална хипертония, развитие на неопластичен процес, хепаторенален синдром, хепатопулмонален синдром и други.

Колкото по-рано бъдат открити уврежданията, засягащи черния дроб, толкова по-добри терапевтични възможности са налице и съответно прогнозата е по-благоприятна. В крайните етапи на увреждането лечението има предимно симптоматичен и/или палиативен характер, а прогнозата е изключително неблагоприятна.

Поставяне на диагнозата

Комплексният подход има ключово значение при диагностицирането на болестта, като в много от случаите диагнозата алкохолна болест на черния дроб, неуточнена, се поставя по метода на изключването.

За целта е необходима обработка на информацията, получена от различните диагностични методики, най-често включващи следните:

• разпит и преглед на пациента: при снемането на анамнезата фокусът е насочен към наличието на рискови фактори и вредни въздействия, които могат да съдействат за увреждането на чернодробните структури. Събира се подробна информация относно честотата и количеството на алкохолна консумация, давност на консумацията, наличието на прекаран вирусен хепатит, приемани медикаменти с хепатотоксично действие, наличието на близък родственик с чернодробни проблеми и други. По време на и след разпита се осъществява обстоен клиничен преглед, като се търсят активно белезите на чернодробно увреждане (палмарен еритем, съдови звезди, жълтеница, асцит и други)
• лабораторни находки: лабораторните изследвания са фокусирани върху стойностите на чернодробните ензими, билирубина, албумина, общия белтък, липидния профил и по преценка на лекуващия лекар някои други показатели. При нужда може да се наложи и извършване на тест за вирусен хепатит, като при позитивни резултати е необходимо предприемане на съответните мерки. Промените в нивата на гореизброените показатели насочват клинициста към чернодробно увреждане, но не могат да типизират конкретния вид увреда, поради което са необходими допълнителни и задълбочени изследвания
• образни и инструментални методи на изследване: образната диагностика има високо информативно значение при диагностициране на чернодробните увреждания, като съдейства за добрата визуализация и типизиране на конкретните увреждания. Най-често се извършва ехография на корем (ултразвуково изследване на корем), като се търсят промени в нормалния вид на черния дроб, слезката, жлъчния мехур. По преценка на лекуващия медицински екип може да се наложи извършването на компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, чернодробна биопсия и други с цел потвърждаване, уточняване на диагнозата и улесняване на последващата терапия

Диференциалната диагноза налага изключване на голяма част от чернодробните заболявания, тъй като много от тях протичат с идентични клинични прояви. Необходимо е различаване от увреда с инфекциозен, автоимунен, възпалителен и неопластичен характер.

Лечение при алкохолна болест на черния дроб, неуточнена

Терапевтичният подход при алкохолна болест на черния дроб, неуточнена, е комплексен, с индивидуална насоченост и често симптоматичен характер.

Първата основна стъпка, която често предопределя ефективността на останалите лечебни мероприятия, е отстраняване, противодействие и прилагане на съответното лечение срещу основния етиологичен фактор, довел до развитието на болестта.

При алкохолна болест на черния дроб, неуточнена, този фактор се явява алкохолът, като преустановяването на употребата му и последващото пълно въздържание имат огромно значение и предопределят ефективността на последващите лечебни мерки. Често се налага комплексен подход и комбинация от психотерапия, медикаментозна терапия и други средства за лечение на алкохолизъм. Полезна и подробна информация по темата може да намерите в раздел Лечение (Лечение при алкохолна зависимост).

При наличие на друг фактор, който съдейства за чернодробното увреждане (вирусен хепатит, болест на Wilson, автоимунни увреждания, неоплазия и други) е необходимо насочване на действията към лечение и противодействие на този фактор с помощта на подходящи лекарства, оперативни техники, алтернативни методи на лечение и други.

В комплексното лечение важно място заемат и мерките за възстановяване (до колкото е възможно) и съхраняване на чернодробната функционална активност, като за целта е необходимо оптимизиране на хранителния режим (прием на повече чисти белтъци, антиоксиданти, витамини, минерали, аминокиселини и други), но също и прием на подходящи хепатопротектори.

Общите мероприятия и лайфстайл лечението също намират място в терапията на болестта, като се препоръчва поддържане на оптимално тегло, достатъчна физическа активност, ограничаване на вредните навици, намаляване на стреса и преумората, осигуряване на достатъчно почивка и други мерки за общо укрепване на организма.

При някои пациенти се налага провеждане на оперативно лечение поради липсата на ефект от гореизброените мерки или при значителна прогресия на болестта, развитие на усложнения и тежко общо състояние. Хирургичната намеса варира при отделните пациенти, като видът, техниката и особеностите на лечението се определят в зависимост от състоянието на всеки конкретен пациент.

При част от болните се налага извършване на чернодробна трансплантация, операция, която често е усложнена от алкохолната етиология на болестта (включването в листатата на чакащите и намирането на подходящ донор при лица с алкохолна зависимост често е значително затруднено във връзка с административни, морални и етически причини).

Ранното откриване на болестта и предприемането на своевременни лечебни мероприятия значително подобрява прогнозата при отделните пациенти.

Основните профилактични мерки при алкохолна болест на черния дроб, неуточнена, включват въздържане от прием на алкохол, лечение на подлежащите заболявания, редовни профилактични изследвания, предпазване от вирусен хепатит и други.