Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Болести на черния дроб Други болести на черния дроб Хепаторенален синдром

Хепаторенален синдром МКБ K76.7

Хепаторенален синдром МКБ K76.7 - изображение

Хепаторенален синдром е функционална бъбречна недостатъчност, която се дължи на намаляване на кръвотока и гломерулната филтрация и теоретически е напълно обратим.

Най-често хепаторенален синдром се среща при остър хепатит, сепсис с холестаза, напреднала чернодробна цироза, механична жълтеница, токсично увреждане на черния дроб, обширна туморна инфилтрация. Хепаторенален синдром може да се разгърне след агресивна диуретична терапия, парацентези (източване на течност от коремната кухина) без обменно заместване, инфекции, операция или гастроинтестинално кървене.
Хепатореналния синдром се дължи на:
1. Хемодинамични нарушения (нарушения в кръвообращението): портална хипертония, артериална вазодилатация, малък ефективен кръвен обем;
2. Неврохуморална дисрегулация: активиране на ренин - ангиотензиновата система, активиране на симпатиковата система, освобождаване на антидиуретичен хормон;
3. Влошена бъбречна функция: задръжка на натрий и вода - асцит (течност в коремната кухина) и др.

Различават се два вида хепаторенален синдром:

  • Тип І- бъбречната недостатъчност прогресира за по-малко от две седмици, креатининът нараства двукратно - над 220 mmol/l.
  • Тип ІІ- бъбречната недостатъчност прогресира бавно, креатининът нараства около 135 mmol/l.

Клинична картина на хепаторенален синдром
И при двата вида хепаторенален синдром се акцентира на три основни компонента: променена чернодробна функция, нарушено кръвообращение и бъбречна недостатъчност.
Обикновено болните, които ще развият хепаторенален синдром, имат други белези на чернодробна недостатъчност: асцит, хипотония, жълтеница и енцефалопатия и неспецифични симптоми като умора, неразположение и променен вкус. Бъбречна недостатъчност се развива успоредно с влошаване на чернодробната функция. Олигурия (отделяне на по-малко количество урина) се наблюдава в 80-100 % от случаите на хепаторенален синдром.
Клиничната характеристика на хепатореналния синдром включва: чернодробна недостатъчност, остра прогресираща бъбречна недостатъчност, липса на други причини за бъбречна недостатъчност, липса на подобрение след увеличаване на плазмения обем, олигурия, уринен осмолалитет надвишаваш плазмения и натрий в урината под 10mEq/l.

Диагноза на хепаторенален синдром
Диагнозата се поставя на принципа на изключване и зависи основно от нивото на серумния креатинин, тъй като няма специфични тестове за потвърждаване на диагнозата. Диагностиката се основава на наличието на намалена гломерулна филтрация при пациенти с хронично чернодробно заболяване и отсъствие на други причини за бъбречна недостатъчност.
За подпомагане диагностицирането на хепаторенареналния синдром са разработени няколко критерии.
- Основни или големи критерии включват: ниска гломерулна филтрация (серумен креатинин над 135 mmol/l и креатининов клирънс под 40 ml/мин), наличие на чернодробно заболяване с портална хипертония и бъбречна недостатъчност, липса на шок, продължаваща бактериална инфекция и загуба на течности, както и употреба на нефротоксични лекарства. Липсва подобрение на бъбречната функция въпреки лечението с 1.5 литра интравенозни разтвори и диуретици, липсва протеинурия, от ехографското изследване няма данни за наличие на обструктивна уропатия или присъщо паренхимно заболяване.
- Допълнителни или малки критерии: количеството на урината е по-малко от 500 мл (олигурия), ниска натриева концентрация в урината, осмотичното налягане на урината е по-голямо от това на кръвта, липсват червени кръвни клетки в урината и концентрацията на серумния натрий е по-ниска от 130 mmol/l.

Диференциалната диагноза между функционална и органична бъбречна недостатъчност, която е свързана с остра тубулна некроза и може да се развие също при декомпенсирана цироза, е трудна. Прогнозата зависи от чернодробната функция. Смъртността е много висока - до 95% и обикновено се дължи на чернодробна недостатъчност, инфекция или кървене.

Лечение на хепаторенален синдром
Лечението се базира на няколко принципа: общи грижи и консервативна терапия. Лечебните процедури при хепатореналния синдром са: коремни пункции, вливане на албумин, ниски дози на допамин, вазоконстрикторни препарати и чернодробна трансплантация.

2.2, 6 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Хепаторенален синдром МКБ K76.7

ЛЕЧЕНИЕ НА Хепаторенален синдром МКБ K76.7

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия