Други възпалителни болести на черния дроб МКБ K75

Към голямата рубрика болести на черния дроб се включва и развитието на други възпалителни болести на черния дроб. Заболяванията, включени в групата, показват различна честота, като могат да засегнат лица от всички възрастови групи, без особени различия (с малки изключения) по отношение на пол, етнос, раса, географско местообитание. Заболяванията се различават по някои етиологични фактори и особености в протичането, както и по особеностите в лечението. Общото при всички е редукцията на риска от усложнения и значително подобрение на прогнозата при ранна диагностика и своевременно започване на подходяща, индивидуализирана терапия.

Причини, рискови фактори и особености

Черният дроб е жизненоважен орган, който има централно място в обмяната на веществата, в синтезата на белтъци и други молекули, представлява депо на някои витамини и желязо, разгражда хормони, лекарства, отровни вещества.

Основните чернодробни функции са следните:

• обменна функция: черният дроб участва в обмяната на основните видове вещества, а именно въглехидрати, белтъци, липиди
• храносмилателна функция: черният дроб участва в смилането и резорбцията на липидите чрез секрецията на жлъчни соли и фосфолипиди
• терморегулаторна функция: при опасност от охлаждане на тялото в черния дроб се ускоряват процесите на разграждане и образуваната топлина допринася за запазване на телесната температура
• резервоарна функция: черният дроб представлява кръвно депо. Тази функция е съществена при намалена помпена функция на дясната камера и някои други болестни увреждания и състояния
• екскреторна и детоксична функция: редица лекарства, токсични вещества и хормони се метаболизират в чернодробните клетки, превръщайки се в неактивни форми с по-добра водна разтворимост, което улеснява екскрецията им чрез бъбреците

Редица заболявания и фактори от различно естество могат да провокират увреждания на органа и засягане в различна степен на чернодробната функционална активност.

Сред най-честите причини и фактори, съдействащи за развитието на възпалителни чернодробни увреждания, най-общо се включват следните:

• болести на храносмилателната система: различни увреждания по хода на гастроинтестиналния тракт с инфекциозна (най-често бактериална), автоимунна, травматична, възпалителна или неопластична генеза могат да стимулират и подпомогнат развитието на инфламаторни изменения по хода на хепаталните структури
• системни заболявания: редица системни заболявания от различно естество (диабет, метаболитен синдром, хипертриглицеридемия, муковисцидоза, вродени заболявания, автоимунни увреждания и много други) могат да провокират развитието на хепатит
• лекарства: продължителна употреба на лекарства с хепатотоксичен потенциал или инцидентен прием на високи дози хепатотоксични препарати може да отключи възпалителните промени по хода на чернодробните структури
• алкохол: алкохолът сам по себе си може да играе ролята на етиологичен причинител или допълнителен рисков фактор за поява на промени по хода на черния дроб, като голяма роля играе наследствеността като фактор, ежедневната консумация на спиртни напитки, техният вид и особености в консумацията
• други: редица други фактори, като наднормено тегло и затлъстяване, непълноценно хранене, посттравматични или постоперативни усложнения и други могат да съдействат за развитието на болестта

Изясняването на етиологията и познаването на възможните провокатори или допълнително съдействащи за прогресията на болестта фактори има важно значение при изготвянето на последващия индивидуален терапевтичен план и профилактични мерки за редуциране на последващите усложнения.

Видове възпалителни чернодробни заболявания и характерни симптоми

В рубриката други възпалителни болести на черния дроб се включват следните основни заболявания с характерните за тях особености:

• абсцес на черния дроб: абсцесът представлява ограничена гнойна колекция по протежение на чернодробния паренхим. Според причините за възникване чернодробните абсцеси се разделят най-общо на бактериални, протозойни и паразитни. Типичната клинична картина обикновено се замъглява от основното инфекциозно заболяване и прилаганото антибиотично лечение. Характерна е септична симптоматика с ремитираща или континуираща температурна крива, болки или тежест в чернодробната област, но те може и да липсват
• флебит на вена порте: флебитът на вена порте представлява възпаление на стената на вена порте и се нарича още пилефлебит. Много често възпалителният процес се придружава с образуване на тромби (съсиреци) и това състояние се нарича тромбофлебит. Най-често е усложнение на дивертикулит и по-рядко на панкреатит, холецистит или перитонит. Най-често се причинява от Bacteroides fragilis, а също може да се причини и от Escherichia coli, Clostridium species, Streptococcus species, Pneumococcus, Klebsiella, Proteus mirabilis и други. Заболяването протича с висока температура, болки в корема, увеличени на черния дроб, асцит (течност в коремната кухина) и жълтеница, като може да се усложни с откъсване на част от съсирека и попадането му в други органи и развитие на усложнения от страна на засегнатия орган
• неспецифичен реактивен хепатит: неспецифичните реактивни хепатити представляват вторични заболявания, усложнения или прояви на друго основно заболяване, като стомашна и дуоденална язва, пострезекционен и дъмпинг синдром, рак на стомаха, панкреатит, болести на жлъчен мехур. Срещат се при болни със СЛЕ, ревматоиден артрит, дерматомиозит, склеродермия, болест на Сюгрен и други. Обикновено протичат безсимптомно или със симптоми на основното заболяване, като при част от болните се изявяват с нехарактерна симптоматика отпадналост, уморяване, слабост, неразположение, загуба на апетит, отслабване на тегло
• грануломатозен хепатит, некласифициран другаде: представлява форма на хроничен хепатит, която се характеризира с образуване на огнища от клетъчни инфилтрати (грануломи). Грануломите се състоят от плазматични клетки, макрофаги и лимфоцити, които са трансформирани в многоядрени гигантски клетки. Тези грануломи обикновено не причиняват големи поражения и протичат безсимптомно. Грануломатозният хепатит може да протече с общо неразположение, умора, болка или коремен дискомфорт и много рядко жълтеница. Ултразвуковото изследване, при което се открива нехомогенен увеличен черен дроб с локални лезии насочва за диагноза на заболяването, която се потвърждава само хистологично
• автоимунен хепатит: автоимунният хепатит представлява възпалително чернодробно заболяване, което възниква в резултат на самоподдържаща се имунологична реакция, която е насочена срещу нормалните мембранни протеини на чернодробните клетки. Заболяването може да се провокира от вирусни заболявания, генетична предиспозиция и въздействие на различни фактори. Според вида на антителата, които се откриват при заболяването, се различават няколко основни типа автоимунен хепатит. Заболяването протича с рецидивираща жълтеница, някои болни се оплакват от гадене, повръщане, безапетитие, отслабване и други общи симптоми. При кръвните изследвания се открива хиперимуноглобулинемия и хипергамаглобулинемия, повишава се нивото на серумните аминотрансферази и се откриват характерните антитела за типа автоимунен хепатит
• други уточнени възпалителни болести на черния дроб: стеатозните хепатити представляват вид други възпалителни болести на черния дроб. Неалкохолният стеатозен хепатит е междинна фаза на увреждане на черния дроб между неалкохолна стеатоза и развитието на цироза. Той се характеризира с експресия на цитокини на фона на развитие на стеатоза и поддържане на възпалителна реакция, която може да доведе до фиброза. Ако възпалителната реакция персистира продължително, фиброзата може да прогресира до цироза. Неалкохолният стеатозен хепатит протича, както и всички възпалителни болести в черния дроб, с неспецифични оплаквания на отпадналост, слабост, умора, безапетитие, гадене, коремен дискомфорт, жълтеница, сърбеж и други
• възпалителна болест на черния дроб, неуточнена: неуточнени възпалителни заболявания са тези, при които има клинични, анамнестични и лабораторни данни за чернодробно заболяване, но при първоначалния преглед не може да се установи точния причинител на възпалителния процес. От анамнезата и клиничната картина може да се уточни времето на клиничната изява, дали симптомите са започнали остро или хронично. За диагностициране и уточняване на заболяването е необходимо да се направят набор от лабораторни и инструментални изследвания

Независимо от вида на уврежданията и особеностите в протичането, ранната диагностика и своевременна терапия значително намаляват рисковете от възникване на тежки усложнения и съответно значимо подобряват прогнозата.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при други възпалителни болести на черния дроб изисква комплексен, целенасочен и много случаи индивидуализиран подход, като основната цел е поставяне и/или потвърждаване на диагнозата, изясняване на диференциалната диагноза (различаване по различни критерии от други, протичащи с идентични прояви заболявания), установяване на налични усложнения, изясняване на етиологията и/или рисковите фактори, съдействали за развитието на заболяването и при възможност оптимизиране на последващата терапия.

Това се постига с извършването на многообразие от изследвания и използването на различни диагностични подходи, като най-често се прилагат следните:

• анамнеза и физикални находки: при разпита на пациентите се обръща особено внимание на налични подлежащи заболявания, особености в храненето, вредни навици (системна консумация на алкохол, тютюнопушене, наркомании), злоупотреба с лекарства или необходимост от продължително лечение с агенти, които имат хепатотоксичен потенциал, данни за наследственост и други. При клиничния преглед обстойно се отбелязват всички налични патологични находки, като се обръща особено внимание на находките при палпация на черния дроб (промени в размера, консистенцията, наличие на болезненост), промени по кожата и лигавиците, клинични находки за развили се усложнения (увреждане на сърдечния и неврологичния статус, натрупване на течност в коремната кухина и други)
• лабораторна диагностика: необходимо е проследяване на нивата на чернодробните ензими и билирубин за оценка на функционалната чернодробна активност, проследяване на хемопоезата и коагулацията, електролитния баланс, липидния профил, маркерите на възпалението и други за обща оценка на здравословното състояние. За изключване на вирусен хепатит може да се наложат серологични изследвания, а за диференциране от автоимунен хепатит се назначават специализирани имунологични изследвания. По преценка на лекуващия лекар, за подпомагане на диференциалната диагноза, може да се назначат и други изследвания
• образни методи на изследване: с високо информативно значение за оценка на състоянието на болния и диагностициране на болестта са образните методи на изследване, от които най-голямо приложение намират ехографията (ултразвукова диагностика на коремните органи), компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, еластография, в някои случаи и ангиография и други
• биопсия на черен дроб: с най-високо информативно и диагностично значение са резултатите, получени от хистологичния анализ на материал, получен при биопсия на черния дроб. Изследването е инвазивно и крие известни рискове, поради което не се прилага рутинно, а само при наличие на диагностични затруднения и противоречиви резултати от останалите диагностични методи

Диференциалната диагноза налага различаване на отделните възпалителни увреждания на черния дроб едно от друго, но също така различаване от други заболявания на хепатобилиарния тракт с инфекциозна, автоимунна или неопластична етиология, също така и различаване от някои системни заболявания, протичащи с увреждания възпалителен характер по хода на черния дроб при своята прогресия.

Терапевтичен подход

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с някои от заболяванията, включени в рубриката други възпалителни болести на черния дроб, се определя строго индивидуално, като включва мерки за отстраняване на причинителя на болестта (когато е известен), мерки за стабилизиране и подобряване състоянието на засегнатите пациенти, лечение на усложненията и мерки за подпомагане на регенераторните процеси в черния дроб.

Терапията в повечето случаи е консервативна, като се назначават подходящи медикаменти и общи средства, но при някои от пациентите се налага оперативна намеса (планова или по спешност) в различен обем с цел лечение на усложненията, стабилизиране на пациентите или предотвратяване развитието на по-сериозни усложнения.

Най-общо лечението при възпалителните чернодробни увреждания е комплексно и може да включва подходяща комбинация от следните терапевтични средства и мерки:

• насочена терапия: насочената терапия включва различни по вид мерки спрямо етиологичния причинител на болестта или назначаване на мерки за противодействие на рисковите фактори. Това може да включва мерки за лечение и контрол на подлежащи нарушения в липидния профил (при хипертриглицеридемия), метаболитни нарушения, инсулинова резистентност, заболявания на билиарния тракт, увреждания по хода на гастроинтестиналния тракт и други. При инфекциозна етиология се назначава подходяща антимикробна терапия (антибиотици при бактериална инфекция, антивирусни средства при вирусна етиология, антимикотици при гъбична етиология), при автоимунна етиология на болестта се назначават подходящи имуномодулатори (кортикостероиди, имуносупресивни средства и други)
• симптоматично лечение: симптоматично се назначават лекарства от различни фармакологични групи за подобряване състоянието на засегнатите, като това може да включва аналгетици (обезболяващи), антипиретици (при висока температура), антиеметици (при гадене и повръщане), противовъзпалителни средства, спазмолитици и други
• общи мерки: назначават се промени в храненето (диета, съобразена с чернодробната функционална активност и състоянието на пациентите), прием на достатъчно течности, ограничаване приема на газирани и енергийни напитки, алкохол, осигуряване на достатъчно почивка и други. Допълнително, по преценка на лекуващия лекар, се назначават подходящи хепатопротектори, антиоксиданти, витамини, минерали за подпомагане на възстановителните процеси
• лечение на усложненията: при данни за развили се усложнения се назначават своевременни мерки с консервативен или оперативен характер за тяхното овладяване, като основната цел е стабилизиране на пациентите, подобрение на състоянието и редукция на риска от възникване на нови усложнения. Лечението може да включва подходяща медикаментозна терапия (антикоагуланти, спазмолитици, антибиотици и други) или оперативна намеса от различен порядък

Прогнозата при други възпалителни болести на черния дроб се определя строго индивидуално, като с голямо значение са особеностите на увреждането, общото състояние на пациентите, наличието на развили се усложнения и подлежащи заболявания, ранната диагностика и стартирането на ранна терапия, както и доброто повлияване на пациента от приложените терапевтични подходи. При ранно откриване на болестта и назначаване на комплексни мерки за овладяване на болестния процес, прогнозата е благоприятна с нисък риск от прогресия на възпалението към цироза и свързаните с нея усложнения.

Заглавно изображение: freepik.com