Възпалителна болест на черния дроб, неуточнена МКБ K75.9

При невъзможност за категоризиране на инфламаторните промени по хода на чернодробните структури към някоя от добре познатите рубрики се говори за възпалителна болест на черния дроб, неуточнена. Състоянието се среща рядко в клиничната практика (в масовия случай благодарение на съвременните диагностични възможности се осъществява категоризиране и съотнасяне на болестните промени към съответното заболяване), протича с неспецифични симптоми, диагнозата се поставя по метода на изключването, а лечението често е предимно симптоматично и от общ характер.

Особености и симптоми

Хепатитът представлява медицинско състояние, определено от възникнало възпаление в черния дроб и се характеризира с наличие на възпалителни клетки в чернодробната тъкан. Възпалителна болест на черния дроб, неуточнена, може да протече безсимптомно, но обикновено се изявява с жълтеница, липса на апетит и общо неразположение. Хепатитът най-общо е остър, когато трае по-малко от шест месеца и хроничен, когато продължава повече от шест месеца.

Острият хепатит може да се самоограничи и в някои случаи отшумява без необходимост от лекарска намеса (в някои случаи дори и без знанието на болния), но може и да прогресира до хроничен хепатит и по-рядко, но може да предизвика и остра чернодробна недостатъчност и други различни по вид и тежест усложнения. Хроничният хепатит може да протече безсимптомно или с течение на времето може да прогресира до фиброза и цироза с хронична чернодробна недостатъчност. Цирозата на черния дроб увеличава риска от развитие на хепатоцелуларен карцином.

В световен мащаб, вирусните хепатити са най-честата причина за развитие на възпалителни изменения по хода на черния дроб. Други причини са автоимунните заболявания, излагане на токсични вещества (по-специално алкохол), някои хепатотоксични лекарства (като парацетамол), някои промишлени органични разтворители, отровни растения и други. Чернодробната стеатоза и метаболитните нарушения са другите доста често срещани нарушения, водещи по комплексни механизми до развитието на възпаление по хода на черния дроб. По-рядко някои бактерии, паразити, гъбични, микобактериални и протозойни инфекции могат да причинят хепатит. Освен това някои усложнения на бременността, както и развитието в хода на различни болестни увреждания на намален кръвоток към черния дроб може да предизвикат хепатит. Холестазата сама по себе си също може да доведе до хепатит и неспецифични, неуточнени възпалителни промени по хепаталния тракт.

Специфичните механизми на предизвикване на възпаление варират в зависимост от основното заболяване.

Клиничната картина зависи както от етиологичния причинител, така и от това дали възпалението на черния дроб е възникнало остро или хронично.

При остър хроничен хепатит първоначалните симптоми са неспецифични и грипоподобни и включват неразположение, мускулни и ставни болки, втрисане, температура, гадене, повръщане, главоболие и те са най-характерни за вирусните хепатити. По-специфични симптоми при остри хепатити независимо от причинителя са загуба на апетит, отслабване на килограми, жълтеница, потъмняване на урината, дискомфорт в коремната област. Малък процент от болните имат увеличен черен дроб, увеличени лимфни възли и увеличение на слезката. Една малка част от болните могат да развият остра чернодробна недостатъчност, при която черният дроб не е в състояние да отстрани вредните вещества от кръвта (което води до различни по вид неврологични увреждания, включително и развитие на кома поради чернодробната енцефалопатия) и се нарушава производството на протеини (което води до асцит, периферни отоци и повишава рисковете от кървене).

Хроничният хепатит може да доведе до неспецифични симптоми като неразположение, отпадналост, умора, слабост, но най-често протича без никаква симптоматика. Той обикновено се открива при направен кръвни изследвания по друг повод или назначени, за да се оценят неспецифичните симптоми. Наличието на жълтеница показва напреднало чернодробно заболяване.

Обширните увреждания на черния дроб и фиброзата, прогресираща до цироза, водят до загуба на тегло, анорексия, лесно кървене при нараняване, периферни отоци, асцит. В крайна сметка цирозата може да доведе до различни усложнения, като например езофагеални варици и тежка хеморагия, чернодробна енцефалопатия, хепаторенален синдром и други.

Необходимо е уточняване на диагнозата и ранно предприемане на необходимите лечебни мероприятия с цел забавяне и преустановяване прогресията на болестта и превенция на тежките усложнения, свързани с нея.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при възпалителна болест на черния дроб, неуточнена, обикновено се осъществява по метода на изключването, като се назначават многобройни изследвания с цел изключване на друго възможно подлежащо заболяване с инфекциозна, автоимунна, неопластична или друга етиология.

При неуточнена възпалителна болест на черния дроб обикновено са налице съответните диагностични находки, насочващи към инфламаторно увреждане, но последните не са достатъчни за неговото категоризиране и доуточняване.

Обикновено диагнозата налага провеждането на изследвания с различни характеристики и особености, като най-често се назначават следните:

• анамнеза и физикални находки: при разпита на пациентите се обръща внимание на наличните рискови фактори (подлежащи заболявания, консумация на алкохол, нездравословно хранене, проблеми с теглото, вредни навици, приемани лекарства и други), данни за наследственост, давност и особености на оплакванията. При прегледа на пациента в масовия случай не се установяват значими патологични находки, но се обръща особено внимание при палпация на черния дроб, оглед на кожата и лигавиците, промени в сърдечно-съдовия и неврологичния статус, като всяка находка се описва подробно
• лабораторни изследвания: необходимо е проследяване нивата на хемопоезата (данни за анемия) и коагулацията (находки за нарушения в кръвосъсирването), електролитния баланс (при оточен синдром, метаболитен синдром и други често са налице различни по вид промени), промени в липидния профил (проследяват се нивата на холестерола, LDL и HDL холестерола, триглицеридите), чернодробните ензими, билирубин, маркерите на възпалението, при съмнения за вирусен хепатит се назначават серологични изследвания, за отхвърляне на автоимунен хепатит се назначават специализирани имунологични изследвания, като по преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и други, допълнителни, разширени лабораторни изследвания с цел подпомагане на диагнозата и изясняване на етиологията на болестта
• образни и инструментални изследвания: от образните методи на диагностика често се назначават ехография на коремните органи, при необходимост може да се обмисли и извършване на компютърна томография, еластография, ядрено-магнитен резонанс (по-рядко, главно при съмнения за неопластичен процес). При сериозни диагностични затруднения, противоречиви резултати и особено при съмнения за подлежащ неопалстичен или авансирал болестен процес за уточняване на състоянието може да се назначи извършването на биопсия на черния дроб с последваща хистологична обработка на получения материал. Чернодробната биопсия е инвазивен диагностичен метод, който се назначава само при някои пациенти (не е рутинен), но показва изключително висок информативен потенциал

Диференциалната диагноза е изключително широка и на практика налага различаване от изключително голям кръг заболявания на черния дроб с възпалителна генеза, но също и такива с автоимунна, неопластична, токсична или инфекциозна етиология, които могат да провокират наличието на идентични клинични и диагностични находки.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при пациентите с възпалителна болест на черния дроб, неуточнена, се определя изключително строго индивидуално, като в много от случаите има предимно симптоматичен характер. Обикновено се предпочита консервативният подход (назначават се подходящи лекарства, промени в храненето, общи мерки) и само в редки случаи (главно при усложнения и липса на други лечебни алтернативи) се обмисля извършването на хирургична интервенция от различно естество и порядък.

Обикновено лечението включва някои от следните терапевтични методи и средства:

• насочена терапия: насоченото лечение включва лечение на заболяването или първопричината, която се предполага, че е провокирала възпалителните увреждания в черния дроб. Това може да включва лечение и контрол на метаболитен синдром, диабет, хипертриглицеридемия, инфекциозни заболявания и много други в зависимост от конкретния случай
• симптоматично лечение: симптоматично се прилагат лекарства от различни фармакологични групи (противовъзпалителни агенти, аналгетици, спазмолитици и други), но също и антиоксиданти, хепатопротектори, витаминни добавки за подпомагане на регенераторните процеси и възстановяването на пациентите
• общи мерки: общите мерки включват промени в храненето (назначава се специална диета) с ограничаване на някои групи храни и определен вид термична обработка, силно се ограничават газирани напитки, енергийни напитки, преустановява се консумацията на спиртни напитки, като се повишава приемът на течности (главно вода, прясно изцеден сок, чай, кафе в умерени количества), набляга се на приема на пресни плодове и зеленчуци, ядки, пълнозърнести култури, бяло месо, риба и други, чрез които се осъществява набавянето на необходимите нутриенти, витамини, минерали. Препоръчва се редукция на теглото (при пациенти с наднормено тегло и затлъстяване), контрол и лечение на подлежащите заболявания, повишено внимание при необходимост от провеждане на медикаментозно лечение (избор на препарати с нисък хепатотоксичен потенциал)
• лечение на усложненията: в зависимост от конкретния случай се назначават подходящи, своевременни и целенасочени мероприятия за овладяване на наличните усложнения. При оточен синдром и асцит обикновено се назначават подходящи диуретици, по преценка и парацентеза за повлияване на асцита, при енцефалопатия може да се включи и лактулоза към лечението, при тежка хеморагия от развили се варици на хранопровода се обмисля ендоскопско лечение в комбинация с подходяща медикаментозна терапия

Прогнозата при възпалителна болест на черния дроб, неуточнена, се определя в зависимост от конкретния случай, като обикновено е относително добра (рядко се развиват тежки, сериозни и застрашаващи живота на болния усложнения). Добри прогностични фактори са ранното откриване на инфламаторните промени, запазеното общо състояние на пациента и добрият терапевтичен отговор спрямо приложените лечебни техники.

Заглавно изображение: freepik.com