Неспецифичен реактивен хепатит МКБ K75.2

Към рубриката други възпалителни болести на черния дроб се включва и развитието на неспецифичен реактивен хепатит. Състоянието показва относително ниска честота, като засяга в еднаква степен представителите от всички възрастови групи, без особени различия по отношение на пол, раса, етнос. Ранната консултация със специалист и изясняването на диагнозата значително подобрява прогнозата, тъй като ранната и целенасочена терапия намалява рисковете от тежки усложнения и значително подобрява състоянието на засегнатите.

Етиология, особености и характерни симптоми

Неспецифичен реактивен хепатит е проява или усложнение на различни заболявания и представлява вид вторично заболяване (промените по хода на чернодробните структури настъпват в отговор на първичното заболяване с различна етиология).

Причинява се от множество и изключително разнообразни ендогенни и екзогенни фактори. Този вид хепатит се среща при различни заболявания на стомашно-чревния тракт, при стомашна язва, дуоденална язва, дъмпинг синдром, пострезекционен синдром, рак на стомаха, заболяване на жлъчния мехур, улцерозен колит, панкреатит, както и при редица общи, системни заболявания като системен лупус, ревматична треска, ревматоиден артрит, периартритис нодоза, склеродермия, дерматомиозит, болест на Сюгрен и много други. Може да се срещне още и при хипертиреоидизъм и различни по вид увреждания на тиреоидеята и захарен диабет.

Реактивни промени в черния дроб могат да възникнат при остри и хронични инфекциозни заболявания, причинени от бактерии, вируси, рикетсии, паразити, при токсични наранявания, изгаряния, след операции. Някои автори подчертават възможността за развитие на неспецифичен реактивен хепатит при пациенти със злокачествени тумори.

Допълнителна роля като рискови фактори могат да играят системната алкохолна консумация, злоупотреба с някои хепатотоксични лекарства и билки, наследственост, проблеми с теглото (крайно ниско тегло или тежка степен затлъстяване), метаболитен синдром, нездравословно и нерационално хранене, тютюнопушене и други. Към момента етиологичният причинител и точната патогенеза на заболяването не са напълно уточнени.

Морфологичната характеристика на неспецифичен реактивен хепатит включва оток и мастна дегенерация на хепатоцитите, фокални некрози в различни части на лобулите, портална и перипортална възпалителна инфилтрация предимно от макрофаги и левкоцити. Различни видове неспецифични реактивни хепатити според морфологичната си характеристика се различават по отношение на разположението на възпалителните лезии в различни части на лобулите и до степента на тяхната активност.

Клиничната картина при неспецифичен реактивен хепатит показва известна вариабилност, като при много голям процент от пациентите се описва дълго безсимптомно протичане и диагностициране на болестта в сравнително късен етап, при развили се вече усложнения.

В ранните етапи на болестта (които могат да продължат в течение на месеци и години) могат да се проявят неспецифични симптоми, като например общо неразположение, слабост, умора, отслабване на тегло, неспецифична, неповлияваща се от храна и лекарства болка в десния горен квадрант на корема (в дясно подребрие). Много рядко може да има жълтеница, потъмняване на урината и ахолични изпражнения (главно при настъпване на усложнения).

Чернодробните функционални тестове често не се променят, но може да покажат леко раздвижване с наличие на хипербилирубинемия, повишена активност на трансаминазите и алкалната фосфатаза, лека диспротеинемия. При наличие на подлежащи гастроинтестинални или системни заболявания, които могат да провокират увреждане на хепаталния тракт, се препоръчват регулярни профилактични изследвания (клинични, лабораторни, образни) с цел ранна детекция при наличие на стартирали чернодробни увреждания и предприемане на необходимите мерки.

Основните усложнения, които могат да се развият, включват фиброза и цироза на черния дроб, чернодробна недостатъчност, портална хипертония, оточен синдром и асцит, тежка хеморагия от варици на хранопровода и други.

Диагностика на болестта

Поставянето на диагнозата при неспецифичен реактивен хепатит изисква комплексни мерки и назначаване на многообразие от различни по вид и особености изследвания с цел потвърждаване на диагнозата, изясняване на диференциалната диагноза (различаване от идентично протичащи чернодробни увреждания), подпомагане изясняването на етиологията и съответно оптимизиране на създаването на последващия индивидуален терапевтичен план.

Данните от анамнезата (характерни оплаквания, налични рискови фактори, подлежащи заболявания, предразположеност и други), клиничната картина (физикалните находки могат да бъдат изключително оскъдни, въпреки което могат да насочат опитните специалисти към чернодробно увреждане) и лабораторните изследвания (проследяват се промените в нивата на билирубина и чернодробните ензими, електролитния баланс, хемопоезата, коагулацията и други, често при нужда се назначават и серологични изследвания за изключване на вирусен хепатит) насочват лекаря към неспецифичен хепатит.

Образните методи на изследване са информативен метод, който предоставя възможност за визуализация на наличните увреждания и подпомага значително диагностицирането на болестта и различаването от редица други чернодробни заболявания с различна етиология, като най-често се назначават ехография на коремни органи (ултразвукова диагностика), компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други. Диагнозата се поставя изключително въз основа на хистологично изследване, след извършения анализ и обработка на материал, получен при биопсия на черния дроб. Въпреки това чернодробна биопсия е показана за извършване само при някои от пациентите, тъй като методиката е инвазивна и крие своите рискове.

В диференциално диагностичен план неспецифичният реактивен хепатит трябва да се отдиференцира от хроничен вирусен хепатит, токсичен хепатит, алкохолен хепатит, някои автоимунни заболявания, засягащи чернодробните структури, рак на хепатобилиарния тракт и други.

Лечение на заболяването

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с неспецифичен реактивен хепатит, изисква създаването на комплексен, индивидуализиран, целенасочен лечебен план, съобразен с особеностите на болестния процес при конкретния пациент, наличието на подлежащи заболявания, данни за развили се усложнения в хода на болестта и други. Обикновено терапията се съобразява стриктно с диагностичните находки и общото състояние на пациентите, като се използват най-общо консервативни (по-често) или оперативни (в много редки случаи) методи за лечение.

Консервативният подход е предпочитан, като показва благоприятни резултати при много от пациентите. Състои се в приложение на лекарства от различни фармакологични групи с цел подобрение на общото състояние, облекчаване на симптомите и подпомагане на регенераторните процеси. Сред често използваните препарати се включват аналгетици (за обезболяване), противовъзпалителни агенти, кортикостероиди (по строги показания), антиеметици, хепатопротектори, антиоксиданти, витамини, парентерални вливания за корекция на електролитния дисбаланс и други.

При необходимост пациентите се хоспитализират и лекуват в болнични условия, като в някои случаи (при леките форми и инициално бързо изясняване на диагнозата) лечението би могло да се проведе и в амбулаторни условия.

При данни за наличие на развили се усложнения се предприемат съответните мерки за тяхното овладяване и редуциране риска от поява на нови, допълнителни усложнения.

По преценка на лекуващия лекар се назначават различни мерки от общ характер, промени в храненето, осигуряване на покой и почивка, редукция на някои вредни навици и други.

При наличие на други подлежащи заболявания, особено такива със системен характер, които могат да провокират в даден етап от своето развитие хепатални увреждания, се предприемат съответните мерки за лечение и поддържане под контрол на тяхната прогресия.

Прогнозата при пациентите с неспецифичен реактивен хепатит се определя строго индивидуално, като с добро прогностично значение са ранната диагностика, липсата на усложнения, доброто и запазено общо състояние на пациента и своевременното стартиране на целенасочена терапия. Прогнозата обикновено е много по-добра в сравнение с тази при много други заболявания на черния дроб (цироза, вирусен хепатит, чернодробен абсцес, тумори на черния дроб и други).

Заглавно изображение: freepik.com