Други хронични хепатити, некласифицирани другаде МКБ K73.8

Към голямата група болести на черния дроб се включва и развитието на други хронични хепатити, некласифицирани другаде. При хроничния хепатит, независимо от неговата етиология, е налице персистиране на възпалителните изменения за период, по-продължителен от шест месеца. Многобройни фактори могат да провокират появата и прогресията на болестта, като клиничното протичане показва големи различия при отделните пациенти. Комплексният диагностичен подход и целенасоченото, строго индивидуализирано лечение значително подобряват прогнозата и намаляват риска от поява и развитие на тежки усложнения, свързани с болестта.

Етиология, особености и характерни симптоми

Понастоящем проблемът за другите хронични хепатити, некласифицирани другаде има особено голямо значение. Това се дължи, от една страна, на все по-голямото му разпространение, от друга страна на редица не докрай изяснени въпроси за неговата етиология и механизмите на неговото възникване.

Особено голямо значение за изясняване на тези механизми имат редица нови данни за имунологичните изменения при различните форми на заболяването, възможността за проследяване ин виво на развитието на болестта чрез периодични „слепи” биопсии на черния дроб, получените оптимистични резултати от лечението на неговите тежки форми, смятани до неотдавна за нелечими.

Особеностите на болестния процес по отношение на патологоморфологични особености, етиология, рискови фактори и честота включват:

• патоморфологични особености: в съвременната хепатология под понятието хроничен хепатит се разбират дифузни възпалителни изменения на черния дроб, които доминират в микроскопската картина. Налице е мононуклеарна клетъчна инфилтрация, разположена перипортално или интралобуларно, с хиперплазия на Купферовите клетки и с умерена съединителнотъканна реакция (фиброза), но със запазена чернодробна структура. Но все пак най-важното е, че други хронични хепатити, некласифицирани другаде, могат да персистират и да поддържат възпалителна активност, която да доведе до фиброза и цироза на черния дроб. Едва внедряването на лапароскопията и чернодробната биопсия при изследването на чернодробно болните направи възможно да се изгради добре обоснована класификация на хроничните хепатити въз основа на морфологични и клинични изследвания на болните в течение на продължително време. Най-общо хроничните хепатити се разделят на хроничен персистиращ хепатит и хроничен агресивен (активен) хепатит. От скоро към тази група е добавена и трета форма, а именно хроничен лобуларен хепатит. Тази класификация, макар и чисто морфологична и хистологична, се оказа пригодна за огромната част от хроничните хепатити. Тези форми се срещат при различни етиологични агенти, но най-изявена е тяхната клинична и морфологична картина при вирусната етиология на хроничните хепатити
• честота на разпространение: честотата на други хронични хепатити, некласифицирани другаде, показва тенденция към непрекъснато повишаване във всички страни на света. Причината е обстоятелството, че все още острият хепатит продължава да е с голямо разпространение въпреки енергичните профилактични мерки в развитите страни в Европа и в САЩ, но преди всичко поради това, че благодарение на повишението на жизненото равнище. Нараства и броят на медикаментозните хепатити поради широката и продължителна употреба на различни хепатотоксични лекарства. Същевременно поради подобряване на битовите и хигиенните условия в различните промишлени предприятия хронични токсични хепатити от промишлени нокси почти не се срещат
• етиология и рискови фактори: сред най-честите причинители на болестта са вирусните хепатити (хепатит В, хепатит С, хепатит D), прогресията при чернодробна мастна дегенерация с различна етиология, възпалителни изменения в резултат от токсични въздействия (алкохол, лекарства, промишлени отрови), автоимунните нарушения и много други. Допълнителни рискови фактори могат да бъдат непълноценното хранене, затлъстяването, подлежащи заболявания, наследствеността също играе известна роля при някои от формите на болестта

Клиничната картина зависи много от етиологичния причинител, степента на изява на възпалителния процес, настъпилите морфологични изменения и степента на увреждане на черния дроб, както и от редица индивидуални особености от страна на пациента (общо състояние, вредни навици и други).

Първите и най-леки симптоми, които се появяват са общи, често неспецифични и могат да включват лесна умора, отпадналост, загуба на апетит, гадене и отслабване на килограми впоследствие. При активен възпалителен процес температурата може продължително време да бъде повишена, да се появи жълтеница и сърбеж по кожата. Ако в този момент не се лекува заболяването и не се спре неговата прогресия, то може да се усложни с чернодробна цироза с нейната клинична симптоматика и характерните за нея усложнения (чернодробна недостатъчност, варици, портална хипертония и други).

Ранната диагностика, още при първи признаци на болестта, е от ключово значение за подобряването на прогнозата.

Диагностичен и терапевтичен подход

Поставянето на диагнозата при различните форми на хроничен хепатит често изисква комплексни, многобройни и целенасочени изследвания с различен характер (клинични, лабораторни, хистологични, образни). Целта при диагностичния процес при отделните пациенти е потвърждаване на диагнозата (съответно изясняване на диференциалната диагноза), уточняване на етиологията и рисковите фактори, допринесли за развитието и прогресията на болестта и изясняване на налични, развили се в хода на заболяването усложнения и допълнителни увреждания.

Това се постига обикновено със следните методи:

• анамнеза и клинико-лабораторни данни: от клиничната картина, която персистира повече от шест месеца, в комбинация с лабораторните изследвания (повишени трансаминази и билирубин) само може да се предполага, че болният страда от хроничен хепатит. В хода на анамнезата е необходимо уточняване на евентуални рискови фактори (лекарства, алкохол, подлежащи заболявания, вирусни инфекции и други), давността и тежестта на прояви. Физикалните находки варират в изключително широки граници в зависимост от тежестта на болестния процес и наличието на усложнения
• образни и инструментални изследвания: за уточняване на вида и причинителят е нужно да се направят специфични изследвания. Образната диагностика може да подпомогне диагнозата, но рядко е особено информативна за етиологичния причинител, като следва да се има предвид, че много от различните форми на хроничен хепатит се визуализират по идентичен начин. Най-точният диагностичен метод е хистологичното изследване на материал, получен от биопсия на черния дроб. Въпреки това изследването не се прилага рутинно при всички пациенти, а само при наличие на противоречиви находки, сериозни диагностични затруднения, съмнения за неоплазма

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване от всички останали видове хроничен хепатит (главно с инфекциозен и автоимунен характер, индуциран от лекарства или алкохол хепатит и други).

Терапевтичният подход при пациентите с хроничен хепатит е съобразен с особеностите в протичането на болестния процес и редица индивидуални фактори от страна на пациента. Лечението на хроничния хепатит представлява актуален и много важен проблем в хепатологията. За правилното лечение на хроничните хепатити първостепенно значение има поставянето на точна диагноза на формата и активността на хепатита, като за целта се използват данните от клиничната картина, биохимичните показатели и морфологичното изследване на биопсичен материал от черния дроб. Особено важно е обаче при всеки болен да са изследвани и имунологичните показатели, като те се използват за определяне на вида на съвременното имуносупресивно лечение и вида и дозата на препарата.

Целта на терапията е забавяне прогресията на болестта, възстановяване на чернодробната функционална активност, стабилизиране състоянието на пациента и редуциране на рисковете от възникване на различни по вид и тежест усложнения.

Това се постига обикновено с комплексни консервативни мерки, строго съобразени с индивидуалното състояние на пациента:

• общи мерки и симптоматични средства: препоръчва се постелен режим, покой и почивка за подпомагане на възстановителните процеси, подходяща диета, мерки за рехидратация при нужда, приложение на подходящи хепатопротектори, антиоксиданти, витамини, ензими, при нужда се назначават и аналгетици, спазмолитици, противовъзпалителни средства
• лечение на усложненията: при наличие на развили се усложнения се предприемат съответните мерки, като най-често това включват диуретична терапия за лечение на отоците, парацентеза при асцит, лактулоза при чернодробна енцефалопатия и други в зависимост от състоянието на засегнатия
• профилактични мерки: профилактиката на хроничните хепатити с вирусна етиология се свежда от една страна до профилактичните мероприятия за ограничаване на острите вирусни хепатити и от друга до правилното и достатъчно лечение на острите хепатити, за да се постигне по-рядкото им преминаване в хронични. Профилактиката на другите етиологични форми на хроничните хепатити се състои в ограничаване и преустановяване на вземането на различни хепатотоксични медикаменти при първите прояви на засягане на черния дроб, подобряване на условията за работа в различните промишлени предприятия, ограничаване на консумацията на алкохол, подобряване на храненето, поддържане на оптимално тегло, лечение на подлежащите заболявания

Оперативна намеса се налага в изключително редки случаи, главно при агресивно протичане и тежки усложнения, липса на други терапевтични алтернативи и по преценка на лекуващия медицински екип.

Прогнозата при други хронични хепатити, некласифицирани другаде, се определя строго индивидуално за всеки отделен пациент, като с важно значение са тежестта и давността на болестните изменения, развитието на усложнения, общото състояние на болния, ранната и целенасочена терапия.

Заглавно изображение: freepik.com