Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Болести на черния дроб Токсично увреждане на черния дроб Токсично увреждане на черния дроб, неуточнено

Токсично увреждане на черния дроб, неуточнено МКБ K71.9

Токсично увреждане на черния дроб, неуточнено МКБ K71.9 - изображение

Увреждането на черния дроб от токсични вещества, най-често медикаменти се нарича токсично увреждане на черния дроб, неуточнено или медикаментозно увреждане на черния дроб. Неуточнено е, поради причината че в началото има клинична изява на хепатотоксично действие, без да се знае точно кой е етиологичния причинител и уврежданията, до които води. Терминът „медикаментозно чернодробно увреждане” се препоръчва само за случаите без хистологична диагноза. Биопсичното изследване рядко се налага, тъй като подозираният хепатотоксичен агент се изключва. Нежеланите медикаментозни реакции от страна на черния дроб са редки, обикновено са леки и обратими след спиране на медикамента. Това обаче невинаги е така. Понякога медикаментозните реакции могат да възникнат няколко години след началния прием на медикамента или да са необратими след прекъсване на терапията. Около 10 % от острите хепатити и до ¼ от фулминантните хепатити са медикаментозни. По-често се засяга женският пол над 50 годишна възраст. Хепатотоксичността е първата по честота причина за лекарствено причинена смърт. Медикаментозните чернодробни увреждания в 90 % от случаите се изявяват като остър хепатит. Рискът от фулминантен хепатит е 20 % при болните с жълтеница, което е 20 пъти повече отколкото при случаите с вирусен хепатит и жълтеница. Средната смъртност от медикаментозен хепатит, протичаш с остра чернодробна недостатъчност, е 10 – 50 % (в зависимост от вида на медикамента). При остър медикаментозен хепатит и енцефалопатия в 70 % ходът на заболяването е субфулминантен.

Въпреки токсикологичния анализ на лекарствата при клиничните изпитвания, токсично увреждане на черния дроб, неуточнено или медикаментозно индуцираните (предизвиканите) чернодробни увреждания не са намалени през последните 10 години. Една от причините за този факт е, че някои нежелателни реакции се наблюдават рядко (например при пеницилина), а почти всички клинични изпитвания приключват с 1000 до 3000 пациенти. Поради това, някои хепатотоксични ефекти се отчитат 1 – 2 години след като лекарството е на пазара. В клиничните изпитвания обикновено се включват млади хора (до 45 години), отчита се предимно ефикасността на медикамента, случаите с нежелани реакции се изключват от изпитването, а късните реакции не се установяват. По време на лечение с регистрирани лекарства хепатотоксичността често не се отчита поради интерфериране с клиничните симптоми на заболяването, непознаване на нежеланите реакции, незаинтересованост, опасения от поемане на отговорност, липса на сигурни данни, че реакцията се дължи на конкретния медикамент и др. Лекарствата с изразена хепатотоксичност са изониазид и хлорпромазин. Хепатотоксичността на много лекарства дълги години е подценявана: за аспирина, за папаверина, за амиодарона и др. Неоценен остава ефектът на кокаина и амфетамините. Често се забравя, че освен медикаменти или съчетание с медикаменти хепатотоксични са някои билки, витамини, екзогенни токсини и др.

Клинична картина на токсично увреждане на черния дроб, неуточнено
Първоначалните оплаквания на пациентите са общи, неспецифични и сходни, независимо от причинителя и патологичните промени. Те зависят само от тежестта на чернодробното увреждане. Най-чести оплаквания на болните са:
- Отпадналост;
- Лесна умора;
- Гадене;
- Липса на апетит;
- Отслабване на килограми;
- Субфебрилитет;
- Коремен дискомфорт;
- Тежест в дясно подребрие.

Диагноза и лечение на токсично увреждане на черния дроб, неуточнено
За да се започне лечението на токсичните увреждания, най-важно е да се открие хепатотоксичния агент. Спирането на лекарство довело до увреждането е най-важното за съхранението на чернодробната функция.
От лабораторните изследвания се установява степента на засягане на чернодробната функция. Установяват се завишени трансаминази, алкална фосфатаза, билирубин, а в понапреднали случаи и хипоалбуминемия, удължено протромбиново време и електролитен дисбаланс.
Лечението е с общи терапевтични мероприятия като се прилагат глюкозни разтвори, хепатопротектори, витамини, антиоксиданти и подходяща диета.

Профилактиката на токсичното увреждане на черния дроб, неуточнено се състои:
- Да не се допуска повторно включване на хепатотоксичен медикамент или лекарство от същата група;
- Да се избягва кръстосана хепатотоксичност между вещества със сходна химична структура – нестероидни противовъзпалителни препарати, макролидни антибиотици, пеницилинови деривати, сулфонамиди, трициклични антидепресанти, фенотиазинови производни и др. Известни са взаимодействията между трицикличните антидепресанти и фенотиазините или между фенотиазините и карбамазепина;
- Да не се прилагат много медикаменти едновременно;
- По-голяма предпазливост и контрол на хепатотоксичност се налага при пациенти с малнутриция (влошен хранителен статус), алкохолна консумация и по-възрастните болни;
- Лабораторен контрол на аминотрансферазите по време на първата седмица от започване на лечението се налага при туберкулостатиците и при терапията на хиперхолестеролемията;
- При болните с ХИВ инфекция употребата на медикаменти трябва да е много внимателно, поради прием на много лекарства, включително и хепатотоксични, намалена детоксична способност поради малнутрицията и повишена чувствителност към сулфонамиди и котримоксазол.

4.0, 3 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Токсично увреждане на черния дроб, неуточнено МКБ K71.9

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Токсично увреждане на черния дроб, неуточнено МКБ K71.9

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия