Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Болести на черния дроб Други болести на черния дроб Хронична пасивна конгестия на черния дроб

Хронична пасивна конгестия на черния дроб МКБ K76.1

Хронична пасивна конгестия на черния дроб МКБ K76.1 - изображение

Разположението на черния дроб и особеностите на неговото кръвоснабдяване от два източника, както и широката капилярна мрежа, с която разполага, дават възможност да се обясни отражението, което оказват нарушенията на кръвообращението върху самия черен дроб. Със своята съдова мрежа черният дроб е в състояние да поеме големи количества кръв и служи като резервоар.
Застойна хепатопатия или хронична пасивна конгестия на черния дроб е чернодробна дисфункция поради венозна конгестия, която се дължи на застойна сърдечна недостатъчност.
В началните стадии на десностранна сърдечна недостатъчност черния дроб може на първо време чрез своите „резервоарни” възможности да предотврати развитието на изразен застой пред дясната половина на сърцето. Едва когато се надхвърли неговият капацитет, настъпва изразен застой във венозната система с образуване на отоци по долните крайници и асцит (течност в коремната кухина).

Хронична пасивна конгестия на черния дроб включва:

  • Кардиачна цироза на черния дроб;
  • Кардиачна склероза на черния дроб.

Причината за развитието на хронична пасивна конгестия на черния дроб винаги е десностранната сърдечна недостатъчност, настъпила в резултат на сърдечен порок (недостатъчност или стеснение на митралната клапа, недостатъчност на трикуспидалната клапа, по-рядко аортни пороци), повишена съпротива в малкия кръг на кръвообращението (белодробен емфизем, пулмонална склероза, обширни плеврални сраствания и др.), мускулна сърдечна слабост или констриктивен перикардит.

Кръвният застой засяга най-напред централните вени, от които преминава върху синусоидите. Вследствие на натиска от застоя и хипоксията постепенно се развиват атрофия в периферните и централните части на ацинусите и мастна дегенерация в периферните части на лобчетата. На срез черният дроб показва петнисто наредени една до друга зони на застой и на мастно отлагане (hepar moschatum). Вследствие на застоя се стига до увеличение на съединителната тъкан, особено около централните вени, понякога и перипортално. Макроскопски черният дроб е твърд, нерядко с фина зърнеста повърхност. В тези случаи се говори за преустройство на чернодробната структура вследствие на застой. Описаните макроскопски и тъканни изменения са дали основание това заболяване да се нарича още „кардиачна цироза”. Трябва обаче да се знае, че не се отнася за истинска цироза. До такава се стига впоследствие под въздействието на токсични и възпалителни фактори.

Клинична картина на хронична пасивна конгестия на черния дроб
Симптомите обикновено прогресират бавно, но могат да се появят и внезапно в случаи на констриктивен перикардит или остра декомпенсирана сърдечна недостатъчност. На фона на безсимптомна клинична изява може да се появи жълтеница, повишени чернодробни ензими и дискомфорт в горен десен квадрант на корема.
Болните с хронична пасивна конгестия на черния дроб се оплакват от чувство на тежест в епигастриума, подпиране в същата област, особено при навеждане или в седнало положение, нерядко болки (вследствие разтягане на капсулата на черния дроб), метеоризъм и диспептични явления. Други симптоми, които се изявяват свързани с деснострана сърдечна недостатъчност са отоци по долни крайници, увеличаване на теглото поради задръжка на вода, увеличаване на коремната обиколка поради асцита, прогресивна умора, отпадналост, анорексия, гадене и повръщане.

Диагноза на хронична пасивна конгестия на черния дроб
При физикално изследване черният дроб се намира увеличен, с гладка повърхност и заоблен ръб, чувствителен при натиск. Понякога има положителен венозен пулс (при недостатъчност на трикуспидалната клапа). Често се наблюдава субиктер с умерено повишаване на неконюгирания билирубин в серума. В урината се открива увеличено количество уробилиноген. При по-голяма продължителност на застоя черният дроб става по-голям и по-плътен вследствие на развиващата се фиброза. Хипербилирубинемията (повишаване на стойностите на билирубина в кръвта) и уробилиногенурията (повишаване на стойностите на уробилиноген в урината) също се засилват. От лабораторните данни най-постоянно е повишението на неконюгирания серумен билирубин, повишаването на АЛАТ, АСАТ и АФ може да бъде само малко над нормата. Постепенно се развива и портална хипертония с асцит (течност в коремната кухина) и колатерално кръвообращение. Асцитът не се повлиява от лечението на сърдечната декомпенсация (сърдечни глюкозиди). Първоначално чисто функционално обусловени, чернодробните изменения постепенно стават ограничени.
Други признаци доминиращи при деснострана сърдечна недостатъчност са отока по долните крайници, който може да прогресира до аназарка. Повишава се налягането в югуларната вена, при аускултация на белия дроб се установява хрипова находка. Повишеното хидростатично налягане в чернодробните вени и перитонеалната дренажна венозна система причинява сърдечен асцит, който може да се изостри поради намаляване на плазменото онкотично налягане. По-рядко може да има спленомегалия, жълтеница, чернодробна енцефалопатия и кахексия.

Лечение на хронична пасивна конгестия на черния дроб
Лечението е по същество лечение на сърдечната декомпенсация (диета, дигиталисови препарати, диуретици). Профилактиката се свежда до борба с ревматизма и сърдечните пороци, борба с развитието на констриктивен перикардит, белодробно сърце и др.

Прогнозата зависи от степента на сърдечната декомпенсация и възможностите за нейното терапевтично повлияване. Обикновено измененията са необратими. Болните с хронична пасивна конгестия на черния дроб са нетрудоспособни.

3.3, 6 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия