Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Болести на черния дроб Други болести на черния дроб Мастна дегенерация на черния дроб, некласифицирана другаде

Мастна дегенерация на черния дроб, некласифицирана другаде МКБ K76.0

Мастна дегенерация на черния дроб, некласифицирана другаде МКБ K76.0 - изображение

Мастната дегенерация на черния дроб е едно от най-често срещаните чернодробни заболявания. Тя се изразява в отлагане на липиди, предимно триглицериди, в хепатоцитите (чернодробни клетки), като мастното съдържание на черния дроб надвишава 5-6 % от неговото тегло. За означаването й в литературата, освен мастната дегенерация на черния дроб, некласифицирана другаде се използват и други термини - чернодробна стеатоза, мастна инфилтрация, мастен черен дроб и др.

За възникването на мастна дегенерация на черния дроб от съществено значение е хроничната злоупотреба с алкохол, захарен диабет, системно прехранване със затлъстяване, гладуване или небалансирано хранене, хронични интоксикации (работа в токсична среда на промишлени или селскостопански отрови), медикаментозно увреждане (хронично лечение с туберкулостатици, глюкокортикостероидни хормони, транквилизатори и седативни лекарства и др.), хронични заболявания на храносмилателната система и на целия организъм (туберкулоза, язвена болест, микседем и др.). Твърде често се открива съчетание на няколко етиологични фактора, между които на първо място е алкохолната консумация.
Натрупването на мазнините може да бъде съпроводено от прогресиращо възпаление на черния дроб наречено неалкохолен стеатозен хепатит.

В патогенезата на мастна дегенерация на черния дроб, некласифицирана другаде най-голямо значение има хиперинсулинемията. Инсулинът инхибира окислението на мастните киселини и така увеличава количеството на токсичните мастни киселини в черния дроб. Друг важен патогенетичен механизъм е дефект в метаболизирането на мастните киселини, което се дължи на дисбаланс на потреблението на енергията и нейното изгаряне, в резултат на което мазнините се съхраняват.
Мастните промени представляват интрацитоплазмено натрупването на триглицериди (неутрални мазнини). В началото, в хепатоцитите присъстват малки мастни вакуоли (липозоми) около ядро. В този етап, чернодробни клетки са изпълнени с множество мастни капчици, които не изместват централно разположеното ядро. В късните стадии, размера на вакуолите се увеличава, клетъчното ядро се избутва към периферията на клетката и външен вид прилича на пръстен. Големите вакуоли могат да се обединяват и произвеждат мастни кисти, които са необратими увреждания.

Най-общо патофизиологични механизми за чернодробна стеатоза, включват:

  1. Намалено митохондриално бета — окисление на мастните киселини;
  2. Повишена ендогенен синтез на мастни киселини или повишена доставка на мастни киселини в черния дроб;
  3. Недостатъчно разграждане или износ на триглицеридите от черния дроб във форма на липопротеин с много ниска плътност (VLDL).

Клинична картина на мастна дегенерация на черния дроб, некласифицирана другаде
Различават се две форми на мастна дегенерация на черния дроб: остра и хронична. Острата форма се причинява най-често от алкохолна консумация. Тя настъпва обикновено след масивна злоупотреба с алкохол и по-рядко поради други причини. Възниква внезапно със силна отпадналост, диспептични смущения, понякога умерен фебрилитет, силна болка в чернодробната област, пожълтяване на кожата и склерите. След прекратяване на алкохолната консумация и предприемане на диетични и лечебни мерки състоянието се подобрява постепенно. Болката и диспептичните оплаквания изчезват. Рядко болните с остра алкохолна чернодробна стеатоза завършват летално с картината на бързо развиваща се чернодробна енцефалопатия.

Хроничната форма на чернодробната стеатоза е по-честа. Дълго време пациентите с това заболяване нямат никакви оплаквания и при голяма част от тях увеличението на черния дроб, което е типична проява на болестта, се открива случайно при лекарски преглед по друг повод. Ако болните имат някакви оплаквания, те са неспецифични и дълго време се отдават на други гастроинтестинални разстройства. Обикновено те се изразяват в диспепсия, метеоризъм и тежест в дясното подребрие. С напредване на чернодробната инфилтрация, тежка мастна инфилтрация на черния дроб може да доведе до симптоми на неразположение, слабост, анорексия, гадене, повръщане, коремен дискомфорт, болните се оплакват от по-силна тежест, болка в чернодробната област поради разтягане на чернодробната капсула. Жълтеница присъства в 15% от пациенти, приети в болницата поради тези симптоми на мастна инфилтрация на черния дроб. Водещ клиничен признак е хепатоспленомегалията (увеличаване на черния дроб и слезката), която може да бъде и значителна. Черният дроб е с типична тестовата консистенция, заоблен ръб и гладка повърхност.

Диагноза на мастна дегенерация на черния дроб, некласифицирана другаде
При всички случаи, при които е налице хепатомегалия (увеличаване на черния дроб) без патологични отклонения в показателите, отразяващи чернодробната функция, трябва да се подозира чернодробна стеатоза. Това е особено важно, когато са налице етиологичните фактори за развитие на това болестно състояние. В 50% от случаите има раздвижени трансаминази, нивото на АЛАТ обикновено е по-високо от това на АСАТ. При ултразвуковото изследване се открива повишена ехогеност на черния дроб. Сигурна диагноза е възможна само чрез изследване на хистоморфологичната структура на чернодробен материал, получен чрез чернодробна биопсия. Това изследване не решаващо и за диагнозата и диференциалната диагноза с хроничния хепатит и други паренхимни чернодробни заболявания.

Лечение на мастна дегенерация на черния дроб, некласифицирана другаде
Лечението се състои в рационално и богато на белтъчини и липотропни фактори хранене. Необходимо е незабавно отстраняване на етиологичния фактор, предизвикващ заболяването (прекратяване на алкохолната консумация, прехранването и лекуване на затлъстяването или захарния диабет, спиране употребата на етиологично действуваш медикамент и др.). За подобряване на чернодробния метаболизъм и за ускоряване на отстраняването на натрупаните в хепатоцитите триглицериди се препоръчват хепатопротективни лекарства. При остра мастна дегенерация на черния дроб се налага реанимация с глюкозни разтвори, левулоза, витамин C и витамин B12. При тежки състояния се налага включването на кислородотерапия и кортикостероиди, анаболни хормони.

Прогнозата обикновено е добра. При не отстраняване на етиологичните фактори мастната дегенерация на черния дроб нараства и води до некроза на чернодробните клетки с последващо развитие на хроничен хепатит и портална или постнекротична чернодробна цироза.

3.3, 7 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Мастна дегенерация на черния дроб, некласифицирана другаде МКБ K76.0

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия