Токсично увреждане на черния дроб, протичащо като остър хепатит МКБ K71.2

При развитие на възпалителни изменения по хепаталните структури в резултат от излагане на вредни токсични субстанции, алкохол, случайна или умишлена лекарствена злоупотреба се касае за развитие на токсично увреждане на черния дроб, протичащо като остър хепатит. Състоянието крие рискове от развитие на тежки усложнения, като обикновено се развива остро, в рамките на часове или дни след контакта със съответните увреждащи субстанции.

Своевременната реакция и контакт със специалист, разпознаване на болестта и стартиране на антидотна и реанимационна терапия, се асоциира с по-нисък риск от развитие на сериозни усложнения и животозастрашаващи последици.

Етиология, характерни особености и симптоми

Измененията в черния дроб, които се причиняват от хепатотоксични (токсични за черния дроб) вещества, се наричат остри токсични хепатити. Токсично увреждане на черния дроб, протичащо като остър хепатит, може да се развие при въздействие на редица промишлени или селскостопански отрови.

Освен това редица вещества, между които на първо място стои етиловият алкохол, водят до токсични увреждания на този орган. Тук трябва да се посочат отравянията с гъби и хроничната употреба на най-различни медикаменти (достъпни и приемани без рецепта, както и такива, назначавани за хронична терапия).

Патогенетичният механизъм на чернодробното увреждане е все още ненапълно добре изяснен, но е ясно, че токсичните вещества увреждат многобройните ензимни системи и метаболитни вериги в хепатоцитите (чернодробните клетки). При една част от токсичните средства увреждането става по механизма на хепатоцелуларната лезия (увреждане), при други, най-вече увреждания от медикаменти, се предизвиква синдром на интрахепатална холостаза, а при трета част настъпват нарушения в екскреторната функция на черния дроб.

Сред най-честите етиологични и рискови фактори се включват:

• лекарства: приемът на някои достъпни без рецепта лекарства (парацетамол, ибупрофен, напроксен, аспирин), както и някои лекарства, използвани за продължително лечение на различни заболявания и състояния (статини, кортикостероиди, антибиотици, антимикотици, химиотерапевтици, антиконвулсанти, психотропни лекарства, някои антиподагрозни средства и други), перорални контрацептиви, анаболни стероиди, имуномодулатори и други могат да провокират развитието на чернодробни токсични увреждания и остър хепатит
• добавки: приемът на някои добавки, като ефедра, камфор, кава, черен кохош, калифорнийски зърнастец и други в препоръчителни или особено в по-високи дози, самостоятелно или в комбинация с други хепатотоксични лекарства и добавки крие риск от поява на токсично чернодробно увреждане
• токсини: различни промишлени отрови, бои, пестициди, хербициди, инсектициди, съдържащи карбонов тетрахлорид субстанции, винилови производни и други крият риск от развитие на тежки токсични чернодробни поражения с развитие на остър хепатит
• рискови фактори: редица фактори могат да благоприятстват развитието на чернодробните увреждания, като такива например са консумацията на алкохол, затлъстяване, подлежащи системни заболявания (например диабет), инфекции, особености в диетата и други

При токсично увреждане на черния дроб, протичащо като остър хепатит, обикновено има скрит латентен период от няколко часа до 1-2 дни от момента на интоксикацията до първите прояви на заболяването.

При хронична интоксикация клиничната изява настъпва постепенно. Много често клиничната картина е изградена от съчетанието на признаци на обща интоксикация и органни увреждания както на черния дроб, така и на бъбреците, централната нервна система и други. Болните се оплакват от обща слабост, висока температура, втрисане, гадене, повръщане, главоболие, тежест или по-силно изразена тъпа болка в епигастриума и дясното подребрие, поява на жълтеница с различна интензивност, увеличаване на черния дроб.

При по-тежки форми размерите на черния дроб намаляват бързо, органът добива тестовата консистенция, болните стават сънливи и унесени, жълтеницата настъпва и прогресира бързо и се развива клиничната картина на чернодробна кома.

Лабораторно се откриват изменения на същите тестове както при острия вирусен хепатит. От съществено значение е високата активност на трансаминазите, хипербилирубинемията (повишаване на билирубина в кръвта) с уробилинурия (увеличаване на уробилиногена в урината), които са от значение и за диагнозата.

Неглижирането на симптомите, забавянето на диагностиката и забавянето на стартирането на ефективно (антидотно и общо) лечение крие риск от развитие на тежки, в някои случаи застрашаващи живота на пациентите, усложнения, като чернодробна кома, тежка остра чернодробна недостатъчност, шоково състояние, системни усложнения.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при токсично чернодробно увреждане, протичащо като остър хепатит, изисква целенасочен и комплексен подход, като са необходими различни по вид изследвания за потвърждаване на диагнозата, отдиференциране от някои идентично протичащи чернодробни заболявания, установяване и идентифициране на конкретния етиологичен причинител и ранна диагностика на наличните, развили се в хода на заболяването, усложнения.

Диагнозата се подпомага от установяването на връзката с един или друг токсичен агент или медикамент, предизвикал болестното състояние. От съществено значение е щателно събраната анамнеза, биохимичните изследвания и динамичния ход на заболяването, като за потвърждението на диагнозата може да се наложи обстойна образна диагностика, включително и изследване на чернодробна биопсия:

• анамнеза и клинични находки: при разпита на засегнатите пациенти се обръща особено внимание на данни за подлежащи рискови фактори, други заболявания, прием на медикаменти (продължително лечение с определени лекарства или инцидентна употреба на високи дози от определен препарати с изразена хепатотоксичност), както и на давността и тежестта на наличните оплаквания. При клиничния преглед се обръща внимание на наличните патологични отклонения, като с най-важно значение са данните за жълтеница (промени в кожата и лигавиците, пожълтяване на склерите), промени в черния дроб при неговата палпация, данни за натрупване на течност в коремната кухина, промени по кожата и редица други отклонения
• лабораторна диагностика: при назначаването на кръвни изследвания се акцентира върху установяването на отклонения в коагулационния статус (особено промени в протромбиновото време), хемопоезата, чернодробните ензими, билирубин, маркери на възпалението и редица други. За изключване на вирусен хепатит може да се наложи назначаване на специализирани изследвания, а за различаване от системни инфекции или други инфекциозни заболявания по хода на черния дроб, се назначават специализирани микробиологични изследвания. При извършване на уринен анализ може да се установи ексцесивен прием на някои медикаменти
• образни и инструментални изследвания: от образните изследвания с високо информативно значение са ултразвуковото изследване (ехография), компютърна томография, в редки случаи и ядрено-магнитен резонанс (при диагностични затруднения и за различаване от неоплазми на черния дроб). При противоречиви резултати и сериозни диагностични затруднения се преминава към извършване на биопсия на черния дроб и последваща хистологична типизация на получения материал. Чернодробната биопсия е методът с най-високо информативно значение за потвърждаване на диагнозата, а в много случаи и за уточняване на етиологията

В диференциално диагностично отношение трябва да се има предвид на първо място остър вирусен хепатит, други остри хепатити от инфекциозен характер (лептоспироза, инфекциозна лимфомононуклеоза и други), а при синдром на холестаза е необходимо и диференциране от всички заболявания, протичащи с такава клиника (холедохолитиаза, рак на панкреаса или на жлъчните пътища и други).

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с токсично чернодробно увреждане с остър хепатит, е строго индивидуален, комплексен и целенасочен, като основната цел е отстраняване и противодействие на увреждащия етиологичен агент, отстраняване или ограничаване на вредните рискови фактори, възстановяване на чернодробните увреждания, лечение на усложненията, стабилизиране и възстановяване на пациента.

Терапията обикновено е консервативна, като се използват множество разнообразни мерки (лекарства, промени в храненето, добавки и други) и само в инцидентни случаи се налага извършване на оперативна намеса по спешност за лечение на налични усложнения при липса на друга алтернатива.

Лечението се провежда в домашни условия при леките форми или след хоспитализация на пациента при по-тежките форми и по преценка на лекуващия лекар, като се налага режим на легло и специална диета (в първите дни при тежките случаи може да се наложи преминаване към парентерално хранене).

При отравяне с промишлени или селскостопански отрови се прави опит за своевременна евакуация на отровата и дезинтоксикация чрез специфични антидоти. При предозиране с лекарства и наличие на антидот се провежда съответната терапия, в комбинация с форсирана диуреза за по-бързо елиминиране на лекарството от организма, а при нужда и стомашна промивка (в случай, че се касае за остро отравяне и са минали само няколко часа след приема).

Хепатопротективното лечение цели възстановяване в кратки срокове на функционалната активност на черния дроб и предпазването му от последващо увреждане, като може да включва различни реанимационни средства и мерки (прилагат се водно-солеви и глюкозни разтвори, парентерални вливания), витамини, хепатопротектори, антиоксиданти.

Профилактиката се свежда до организиране на мероприятия, недопускащи интоксикации с вещества от промишлен и селскостопански характер, редовен ежегоден профилактичен преглед на работещите в условия на такава интоксикация. Здравна просвета на населението и ограничаване употребата на непроверени гъби и медикаменти, които не са предписани от лекар. При хронично медикаментозно лечение следва да се контролира чернодробната функция чрез изследване на трансаминазите в серума. За редукция на допълнителните рискови фактори се препоръчват промени в храненето, преустановяване консумацията на алкохол, поддържане на оптимално телесно тегло, лечение и контрол на налични подлежащи заболявания и редица други мерки, в зависимост от индивидуалните рискови фактори при всеки отделен пациент.

Прогнозата при пациентите, диагностицирани с токсично увреждане на черния дроб, протичащо като остър хепатит, е сериозна във връзка с високия риск от възможни усложнения. За подобряване на прогнозата се препоръчва своевременна консултация със специалист още при първите признаци на чернодробно увреждане.

Заглавно изображение: freepik.com