Хроничен вирусен хепатит В с делта-агент МКБ B18.0

В световен мащаб хроничният хепатит В е основната и водеща причина за развитие на чернодробна цироза и най-честият етиологичен фактор за развитие на хепатоцелуларен карцином (злокачествено новообразувание на черния дроб с тежко протичане и неблагоприятна прогноза).

При хроничен хепатит В с делта-агент се наблюдава персистиране на инфекцията, предизвикана от вируса на хепатит В (HBV) и делта-агента, известен още като вирус на хепатит D (HDV).

Основната разлика между острия и хроничния вирусен хепатит е в продължителността на симптоматиката, която при острия е в рамките на три месеца, а при хроничния персистира повече от шест месеца.

Вирусът на хепатит В се отличава с характерни морфологични особености и сложен антигенен строеж, докато делта-агентът представлява вироид или дефектен РНК-вирус, който за съществуването си се нуждае от присъствието на хепатит В.

Заразяването с двата вируса се осъществява едновременно (коинфекция) или последователно (суперинфекция с делта-агент при персистиращ хепатит В).

Подробна информация може да намерите на:

• Остър хепатит В
• Остра делта-(супер)инфекция при хепатит В носителство

За хронифицирането на инфекциозния процес основна роля играят взаимоотношенията между вируса и гостоприемниковия организъм.

При отслабена имунологична резистентност имунната система не е способна да се справи с етиологичните агенти, поради което те се задържат в организма по-дълго време.

В черния дроб настъпват характерни промени.

Най-често от хепатит В се засягат ранната детска възраст (до 5 години) и младата, активна възраст (между 20 и 50 години), като висока склонност към хронифициране на инфекцията се наблюдава при малките деца, поради недостатъчното развитие на тяхната имунна система.

Във връзка с високите концентрации на вирусите в кръвта и половите секрети, основните механизми на разпространение и предаване на заразяването включват:

• кръвен или трансмисивен път: при преливане на контаминирана кръв и/или кръвни продукти, при трансплантация на заразени органи и тъкани, използване на едни и същи игли при венозните наркомании, при медицински, стоматологични или козметични манипулации с контаминирани инструменти и други
• полов път: при честа смяна на половите партньори и при незащитен сексуален контакт, като вирусите лесно проникват през микролезии (невидими за простото око наранявания) по лигавиците
• вертикален път: включва заразяването на плода или новороденото от инфектираната майка, като е възможно заразяване интранатално (вътреутробно) или постнатално (посредством кърменето)
• пряк контакт: представлява риск за малките деца при наличие на болен в семейството

Честотата на хроничния хепатит В е висока в някои райони на Азия, Африка и Западния Пасифик, като основният начин на заразяване в тези географски ширини е вертикалният (от инфектираната майка на плода). Вирусът на хепатит В преминава лесно през плацентарната бариера, инфектира плода и често води до хронифициране в ранна възраст.

В източните и южните части на Европа честотата на хроничния хепатит В е умерена, като основните начини на заразяване включват използване на контаминирани медицински, стоматологични и козметични инструменти (поставяне на пиърсинг, поставяне на татуировки), както и по вертикален път.

В районите с ниска честота на инфекцията, каквито са Австралия и западните части на Европа, основните начини на заразяване включват незащитен полов контакт и използване на нестерилни медицински пособия, особено сред венозните наркозависими.

Клиничната картина при хроничен вирусен хепатит В с делта-агент е идентична с тази при острите вирусни хепатити, с основната разлика, че продължителността на проявите е над шест месеца.

Тежестта на симптомите варира, като най-често доминират следните признаци на инфекцията:

• болки в мускулите, слабост, лесна уморяемост
• главоболие, фебрилитет (повишение на телесната температура)
• гадене, липса на апетит, диария
• болка в дясно подребрие
• промени по кожата (полиморфен обрив), сърбеж
• пожълтяване на склерите, кожата и лигавиците, обезцветяване на изпражненията, потъмняване на урината
• при част от пациентите (предимно малки деца) е възможно увеличение на лимфните възли (най-често аксиларните и шийните)

Част от симптомите (диспептичните оплаквания, болката в дясното подребрие) се дължат на увеличените размери на черния дроб, а при определен процент от пациентите са налице и промени в слезката (увеличение на размерите под формата на спленомегалия).

При лицата в активна възраст заболяването може да протече протрахирано с леко проявени основни симптоми.

Основните рискове, свързани с наличието на хроничен вирусен хепатит В с делта-агент, са повишеният риск от развитие на чернодробна цироза, чернодробна недостатъчност, хепатоцелуларен карцином.

Възможно е засягане и на други органи и системи с развитие на увреждания на отделителната система (гломерулонефрит, бъбречна недостатъчност), хематологични нарушения (най-често анемия), генерализирани васкулити, артрит.

Поставянето на диагнозата се основава на данните от разпита и прегледа на болния (налични физикални находки, информация за давността на проявите), лабораторни изследвания (промени в чернодробните ензими, промени в белия или червения кръвен ред), като с най-висока информативна и диагностична стойност са резултатите от серологичните и вирусологичните изследвания (извършва се тест за хепатит В).

Доказването на антителата към вирусните антигени потвърждава диагнозата и налага съответен терапевтичен режим.

Препоръчва се извършване на ултразвуково изследване (ехография) на корем за установяване на нарушенията в черния дроб, а при необходимост се препоръчва и компютърна томография.

Диференциалната диагноза при хроничен вирусен хепатит В с делта-агент включва различаване от другите хронични хепатити (с автоимунна, инфекциозна или токсична етиология) и някои заболявания с възпалителна или неопластична генеза.

Лечението при пациентите с тази форма на вирусен хепатит е насочено към ограничаване на репликацията, размножаването на вирусите, като се прилагат антивирусни лекарства в комбинация с интерферон по схема за определен период от време. Най-често се прилагат рекомбинантен подкожен интерферон-алфа в комбинация с перорален ламивудин.

Необходимо е спазване на рестриктивна диета (намаляване на приема на кафе, газирани напитки, мазни храни, ограничаване приема на алкохол), прием на хепатопротективни средства и витаминни добавки. С цел ускоряване на възстановителните процеси се препоръчва прием на витамини от група В, витамин Е, витамин С.

Прилагат се симптоматични средства, целящи моментно облекчаване клиничните прояви на болестта и подобряване състоянието на болния.

Прогнозата се определя индивидуално в зависимост от редица фактори (възраст, общо състояние, давност и тежест на инфекцията, наличие на усложнения и засягане на други органи).

Поради високия риск от развитие на цироза и карцином на черния дроб, в последните години се провеждат масови кампании в световен мащаб с цел популяризиране на начините за заразяване и рисковете, свързани с болестта. Своевременното диагностициране и терапия намалява рисковете от дългосрочни последствия.

Въведена е задължителна ваксина против хепатит В, която се прилага на всички новородени деца в първите 24 часа. Втората и третата доза от ваксината се прилагат съответно два и три месеца по-късно. Приложението на ваксината се препоръчва и на лицата, принадлежащи към рисковите контингенти, с цел намаляване на заболеваемостта и разпространението на инфекцията.

Общите профилактични мерки включват използване на предпазни средства (презервативи) при полов акт, контрол над кръвните продукти, медицинския инструментариум, органите и тъканите за трансплантация, провеждане на информационни кампании за ежегоден скрининг на населението.

Полезна и изчерпателна информация може да намерите в раздел Здравни проблеми:

• Хепатит