Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Вирусен хепатит Хроничен вирусен хепатит Хроничен вирусен хепатит В без делта-агент

Хроничен вирусен хепатит В без делта-агент МКБ B18.1

Хроничен вирусен хепатит В без делта-агент МКБ B18.1 - изображение

Най-честата причина и етиологичен фактор за развитие на хепатоцелуларен карцином и цироза на черния дроб е наличието на хроничен вирусен хепатит В без делта-агент.

Тази форма на вирусен хепатит се развива при хронифициране на остър хепатит В и персистирането на инфекциозния процес за период, по-дълъг от шест месеца.

Липсата на допълнително инфектиране на организма с делта-агент, известен още като вироид или дефектен РНК вирус, причинител на хепатит D, представлява благоприятен прогностичен фактор, тъй като коинфекцията (едновременното заразяване с двата вируса) или суперинфекцията (заразяването с делта-агент при налична хепатит В инфекция) значително влошават клиничното протичане на болестта, намаляват терапевтичните възможности и се асоциират с лоша прогноза и висок леталитет (поради по-честото протичане като тежки и/или фулминантни форми с развитие на хепатална кома,
чернодробна некроза и чернодробна недостатъчност).

Хроничен хепатит В показва по-висока честота сред детската популация, главно във възрастта до пет години, като по-рядко засяга активната възраст, а по изключение се засяга и напредналата и старческата възраст.

Честотата на заболяването е различна в отделните географски ширини, като например в Азия и Африка се наблюдава висока честота, а в Австралия и западните части на Европа заболяването се среща по-рядко.

Във връзка с високия риск от дългосрочни последици и леталитет в детска възраст се провеждат масови кампании в световен мащаб и въвеждане на имунизацията с ваксината против хепатит В, която се прилага веднага след раждането в три дози.

Основните механизми за предаване на инфекцията включват:

  • полов път: при липса на предпазни средства (презервативи) и честа смяна на половите партньори
  • кръвен път: при хемотрансфузия, трансплантация на органи или тъкани, контаминирани стоматологични, козметични и медицински инструменти, използване на нестерилни игли при наркозависимите
  • вертикален път: заразяване на плода от инфектираната майка вътреутробно или заразяване на новороденото чрез майчината кърма
  • пряк контакт: представлява риска за малките деца в семейства на болни от хепатит В

Вирусите се откриват в изключително високи концентрации в кръвта и половите секрети, което обяснява основните механизми на предаване на болестта.

За хронифицирането на инфекцията основно значение има отношението между имунната система на гостоприемника и вирусните агенти, като при намалена имунологична резистентност е възможно тежко остро протичане на болестта или преминаване в хронична форма.

Клиничната картина при хроничен вирусен хепатит В без делта-агент включва обикновено следните прояви, изявени в различна степен при отделните пациенти:

  • астено-адинамия: изразена мускулна слабост, умора, общо изтощение на организма
  • интоксикационен синдром: повишение на телесната температура, главоболие, раздразнителност
  • стомашно-чревни прояви: гадене, повръщане, по-рядко диария, загуба на апетит, редукция на теглото
  • болка в дясното подребрие, която е израз на увеличените размери на черния дроб
  • иктер (жълтеница): промяна в цвета (пожълтяване) на склерите на очите, лигавиците и кожата, потъмняване на урината, обезцветяване на фекалните маси
  • по-редки промени: обрив и сърбеж по кожата, увеличение на шийните и/или аксиларните лимфни възли, болки в ставите (по-често малките стави на крайниците, като болката е най-интензивна в ранните сутрешни часове)

Възможно е безсимптомно протичане на болестта (острата форма, постепенно преминаваща в хронична), поради което част от пациентите не знаят за съществуването на подлежащата инфекция.

Тежките форми на заболяването водят до изразено изтощение на организма и значително повишават риска от развитие на чернодробна недостатъчност, цироза на черния дроб, хепатоцелуларен карцином, както и разпространение на инфекцията и пораженията и последствията от нея, като се засягат и други органи и системи.

Възможно е засягане на отделителната система, най-често под формата на гломерулонефрит, бъбречна недостатъчност, увреждане на хемопоезата, развитие на системен васкулит, засягане на опорно-двигателния апарат (артрит).

Поставяне на диагнозата при хроничен вирусен хепатит В без делта-агент

Диагностицирането на хроничен вирусен хепатит В се осъществява въз основа на обстоен анализ на информацията, получена от разнородните методи на изследване:

  • анамнеза: разпит на болния за давността на симптоматиката, епидемиологична анамнеза за принадлежност към рискова група
  • преглед: характерни физикални находки (особено при наличие на жълтеница), но при леко, протрахирано протичане е възможна липса на обективни прояви и находки
  • лабораторни данни: повишение на чернодробните ензими, промени в някои параметри
  • серологични, вирусологични изследвания: доказване на антителата, образувани в резултат от въздействието на вирусните антигени (тест за хепатит В), като изследванията за HBV ДНК имат важно значение при проследяването на ефектите от специфичната антивирусна терапия при хроничните хепатит В инфекции
  • образна диагностика: ехография (ултразвуково изследване) на корем, компютърна томография

Диференциална диагноза при хроничен вирусен хепатит В без делта-агент се прави с другите вирусни хепатити, болест на Wilson, токсични хепатити, заболявания с автоимунна, възпалителна или неопластична етиология.

Терапията при пациентите с хроничен хепатит В е комплексна и индивидуална.

Прилагат се антивирусни лекарства (най-често ламивудин) в комбинация с интерферон, като дозата и продължителността на терапията се определят спрямо тежестта на симптоматиката.

Препоръчва се спазване на рестриктивен хранителен режим, с ограничаване на натоварващите черния дроб храни и напитки, каквито са съдържащите кофеин напитки, газираните и алкохолните напитки, мазните и пържени храни, тестените изделия.

За облекчаване дейността на черния дроб и ускоряване на възстановителните процеси, се препоръчва прием на витамини от група В, витамин Е и витамин С, които имат мощен антиоксидантен ефект, хепатопротективни средства (например силимарин), ензимни препарати за облекчаване дейността на стомашно-чревния тракт и повлияване на диспептичните оплаквания.

При пациенти с леки форми на хроничен вирусен хепатит В и липса на значимо увеличение на чернодробните ензими се препоръчва симптоматична терапия и проследяване с измерване на показателите на всеки шест месеца.

Активната и специфична профилактика на болестта включва поставяне на ваксина против хепатит В, която за нашата страна е задължителна за всички новородени (в първите 24 часа), като втората и третата доза се поставят на втория и третия месец съответно, при липса на противопоказания.

Неспецифичната, обща профилактика се състои в използване на предпазни средства при полов акт, контрол над кръвта и кръвните продукти, органите и тъканите за трансплантация, провеждане на кампании за повишаване на информираността и здравната култура на населението.

Изчерпателна информация по темата може да намерите в:

3.5, 13 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Хроничен вирусен хепатит В без делта-агент МКБ B18.1

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Хроничен вирусен хепатит В без делта-агент МКБ B18.1

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Хроничен вирусен хепатит В без делта-агент МКБ B18.1

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.webmd.com
https://www.ncbi.nlm.nih.gov
http://www.healthline.com
http://www.gastrojournal.org
https://medlineplus.gov
http://www.mayoclinic.org

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия