Хроничен лобуларен хепатит, некласифициран другаде МКБ K73.1

При наличие на персистиране на възпалителните изменения по хода на хепаталните структури с различна етиология (токсична, инфекциозна, автоимунна и други) и данни за характерни особености в болестния процес, се касае за хроничен лобуларен хепатит, некласифициран другаде. Болестта често протича дълго време без ясно изразени прояви (асимптомно) или безсимптомно, поради което диагнозата често идва със закъснение и съответно терапевтичните опции са ограничени при авансирал процес.

Заболяването обикновено показва доброкачествен ход на протичане, особено при навременна диагностика и целенасочени терапевтични мерки, съобразени с индивидуалните особености при конкретните пациенти.

Особености и характерни симптоми

Хроничен лобуларен хепатит е една от трите основни, най-често описвани в практиката форми на хроничен хепатит (за причисляване на хепатита към хроничните форми е необходимо персистиране на проявите за период, по-продължителен от шест месеца). Хроничен лобуларен хепатит, некласифициран другаде, се характеризира с наличието на постоянно, но непрогресиращо заболяване, може да продължи няколко години с периоди на ремисии и рецидив.

Етиологията и патогенезата, водещи до развитието на това заболяване, не са известни. Предполага се въздействието на редица фактори, които могат да играят и ролята на отключващи заболяването агенти:

• лекарства и токсини: продължителният прием на лекарства с потенциална хепатотоксичност, приемът на високи дози хепатотоксични медикаменти без последваща терапия, както и хроничното излагане на вредното въздействие на различни токсини, химикали, отрови, промишлени бои и други може да провокира хронично чернодробно увреждане
• алкохол: алкохолът се явява едновременно и рисков и етиологичен фактор, като може самостоятелно да предизвика чернодробно увреждане, но може и да съдейства и да окаже допълнително вредно въздействие при наличие на други активни фактори
• чернодробни инфекции: нелекувани, неглижирани или недиагностицирани вирусни инфекции на черния дроб (хепатитен вирус В, хепатитен вирус С, хепатитен вирус D), могат да хронифицират, представяйки се с идентични прояви
• автоимунни процеси: различни автоимунни процеси, както на черния дроб, така и със системен характер, могат да провокират или подпомогнат появата на болестта
• други: редица други фактори, подлежащи заболявания, онкологично лечение, вредни навици (преяждане, подлежащо затлъстяване, водещо до мастна дегенерация на черния дроб) и много други могат да се окажат в основата на етиопатогенезата на заболяването

Хроничният лобуларен хепатит, се отличава с преобладаване на лобуларно възпаление и увреждане, като архитектониката на черния дроб се запазва и обикновено не се усложнява с фиброза.

Много от пациентите с хроничен лобуларен хепатит са асимптоматични или имат само незначителни оплаквания от общ характер, които често се неглижират или се третират със симптоматични, достъпни без рецепта средства. Докато при други могат да се появят характеристики на хронично чернодробно възпаление с периоди на обостряне, през които са налице широка палитра от прояви, характерни за всички видове хепатит. Заболяването може да настъпи незабелязано или да се представи рязко, при пациенти неподозиращи, че имат чернодробно заболяване.

Най-честите симптоми са умора и общо неразположение, лек коремен дискомфорт, а впоследствие може да се появи жълтеница (пожълтяване на кожата, лигавиците, склерите, промени в цвета на урината и фекалните маси), безапетитие, гадене, отслабване на килограми, а драстично увеличаване размерите на черния дроб се среща рядко.

Почти никога този вид хепатит не води до цироза и чернодробна декомпенсация (наличието на предшестващи чернодробни увреждания или персистиращо вредно въздействие може да подпомогне развитието на усложнения и прогресията на заболяването).

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при хроничен лобуларен хепатит, некласифициран другаде, често е трудна и изисква многобройни изследвания с цел уточняване на болестта, различаване от някои други, протичащи с идентични диагностични находки увреждания, уточняване на налични усложнения и при възможност изясняване на етиологичния причинител.

Това се постига най-често с обстоен анализ на информацията, получена от разпита на пациента, клиничните, лабораторни и образни изследвания:

• анамнеза и физикални находки: при разпита на пациентите се обръща внимание на въздействието на рискови фактори (алкохол, лекарства, непълноценно хранене), подлежащи заболявания, давност на оплакванията, обостряне на оплакванията при определени ситуации и други. Данните от клиничния преглед варират в широки граници, като при някои пациенти може да липсват съществени изменения, а при други да се регистрира широка палитра от патологични находки
• лабораторни изследвания: необходимо е проследяване нивата на чернодробните ензими, билирубин, общ белтък, извършване на серологична диагностика за вирусен хепатит, проследяване на маркерите на възпалението, хемопоезата и коагулацията, електролитния баланс и други. По преценка на лекуващия медицински екип могат да се назначат и допълнителни разширени изследвания, уринен анализ и други за оценка на общото състояние и подпомагане на диференциалната диагноза
• образни и инструментални изследвания: образната диагностика позволява визуализация на наличните патологични изменения по хода на хепаталните структури. Най-често се назначава ехография (ултразвуково изследване) на коремните органи, в редки случаи се налага извършване на компютърна томография, ангиография, рентгенография (главно за подпомагане на диференциалната диагноза, при наличие на диагностични затруднения). Най-сигурният начин за потвърждаване на диагнозата е чрез хистологична обработка на материал, получени при чернодробна биопсия. Въпреки високоинформативния си характер изследването не се назначава рутинно, а само по преценка на лекуващия лекар (при съмнения за подлежаща неоплазма, при противоречиви диагностични находки)

Диференциалната диагноза е широка и включва различаване на болестта от всички останали форми на хроничен хепатит (при инфекциозни, възпалителни, токсични и други увреждания на черния дроб), както и от някои системни болести, протичащи със засягане на черния дроб.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при пациентите с хроничен лобуларен хепатит, некласифициран другаде, обикновено е консервативен, като се прилагат различни фармакологични и нефармакологични методи за подобряване на общото състояние, възстановяване на наличните увреждания, лечение на усложнения (при наличие на такива) и намаляване рисковете от възникване на нови.

В изключително редки случаи се налага провеждането на оперативна терапия, като се прилагат различни хирургични методи в различен обем в зависимост от конкретния случай (предимно при тежки усложнения, авансирал болестен процес, липса на други алтернативи).

Обикновено терапията включва някои от следните мерки за лечение и профилактика на последващите усложнения:

• общи мерки и грижи за пациента: назначават се промени в храненето (подходяща диета, която да не натоварва черния дроб), преустановява се употребата на спиртни напитки, с повишено внимание се провеждат медикаментозни терапии (подбират се препарати, които не показват хепатотоксичност), обикновено се препоръчва осигуряване на почивка и покой до пълно възстановяване. Често се назначават подходящи витамини, антиоксиданти и хепатопротектори, ензими и други за възстановяване на наличните увреждания
• симптоматично лечение: в зависимост от оплакванията при конкретния пациенти се назначават подходящи симптоматични средства, като това могат да бъдат подходящи аналгетици, противовъзпалителни средства, антиеметици, средства за регулиране на чернодробната, панкреасната и интестиналната функционална активност и други. В някои случаи може да се наложи провеждане на терапия с имуномодулиращи агенти, кортикостероиди, интерферони
• лечение при налични усложнения: при данни за развили се усложнения се предприемат целенасочени мерки за тяхното овладяване, като например назначаване на подходящи диуретици при оточен синдром, диуретици в комбинация с парацентеза при асцит, лактулоза при данни за чернодробна енцефалопатия, вазодилататори при нужда и други
• мерки за профилактика: след стабилизиране състоянието на засегнатите се препоръчват промени в диетата, отказ от употреба на алкохол, внимание при прием на лекарства и добавки, поддържане на оптимално тегло, лечение на други подлежащи заболявания и редуциране на други известни рискови фактори, които могат да благоприятстват хепаталните увреждания

Прогнозата при хроничен лобуларен хепатит, некласифициран другаде, се определя строго индивидуално в зависимост от особеностите на болестния процес, тежестта и давността на измененията, общото състояние на пациентите и други. Обикновено, при ранно откриване и стартиране на подходящо лечение, прогнозата е напълно благоприятна.

Заглавно изображение: freepik.com