Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Болести на черния дроб Други болести на черния дроб Портална хипертония

Портална хипертония МКБ K76.6

Портална хипертония МКБ K76.6 - изображение

Порталната хипертония е синдром, характеризираш се с постоянно повишение на венозното налягане в системата на вена порте. Портална хипертония е повишено налягане в системата на вена порте над 12 mmHg.
Порталното кръвообращение е разположено между две венозни мрежи.
Първата е венозната система на стомаха, червата, жлъчния мехур, панкреаса и слезката, която събира кръвта от тези органи чрез долната и горната мезентериални вени, и лиеналната вена. При сливането си те образуват вена порте, която се влива в черния дроб.
Втората е венозната мрежа, която започва от черния дроб и чиито хепатални вени осигуряват оттичането на кръвта от черния дроб чрез долната празна вена към десните отдели на сърцето.
При нормални условия кръвният чернодробен дебит е около 1500 ml/min като две трети от него се осигурява от порталната вена и една трета от чернодробната артерия.

В над 90% от случаите с интрахепатална портална хипертония причината е чернодробна цироза.
Нормалното налягане в системата на вена порте е сравнително ниско 1,2 кРа (0,7-1,3 кРа). При някои болестни състояния това налягане се повишава и тогава се появява портална хипертония. Най-честите причини за появата й са препятствия на кръвния ток, които могат да се образуват в някоя част от порталната система.
Причините за портална хипертония в зависимост от тяхното разположение, могат да се подредят като прехепатални, интрахепатални и постхепатални.
1. Прехепатални (преди черния дроб): тромбоза на вена лиеналис; тромбоза на вена порте; стеснение или притискане на вена лиеналис или вена порте; каверноматоза на вена порте.
2. Интерхепатални (в черния дроб): нодуларна регенераторна хиперплазия; вродена чернодробна фиброза; чернодробна поликистоза; идиопатична портална хипертония; хипервитаминоза А; отравяне с арсен, меден сулфат, винил хлорид; саркоидоза; туберкулоза; първична билиарна цироза; шистозониаза; амилоидоза; мастоцитоза; болест на Ренду-Ослер; болест на Ходжкин; остра чернодробна стеатоза на бременността; тежък вирусен хепатит; хроничен активен хепатит; хепатоцелуларен рак; чернодробна цироза; остър алкохолен хепатит; венооклузивна болест.
3. Постхепатални (след черния дроб): тромбоза на чернодробните вени (синдром на Budd-Chiari); вродена деформация и тромбоза на долната куха вена; констриктивен перикардит; десностранна сърдечна недостатъчност.
4. Други: артериовенозни фистули - между чернодробната артерия и вена порте.

Порталното налягане се определя от взаимодействието между порталния кръвен ток и съдовото съпротивление, което му противостои. Тези съотношения могат да се изразят с равенство:
Р = Q x R
Р е градиент на перфузионното налягане в порталната венозна система (разликата между порталното налягане и налягането в долната куха вена), Q е порталният кръвен ток и R е съдовото съпротивление срещу него. Вижда се, че порталното налягане може да се увеличава чрез повишен кръвен ток или чрез повишено съдово съпротивление. Появата на порталната хипертония сега се свързва с повишената съдова съпротива срещу порталния кръвен ток, което се предизвиква от т.нар. портален блок - стеснение или запушване на отделни сегменти от порталната система. Повишеният кръвен ток има значение за засилването на порталната хипертония.
Различават се три вида портален блок:
1. Прехепатален блок.
2. Интрахепатален блок, който според разположението на механичната пречка спрямо синусоидите се разделя на пресинусоидален, интрасинусоидален и постсинусоидален.
3. Постхепатален блок.

Патофизиология на портална хипертония
В хода на порталната хипертония се оформят т.нар. порто - системни колатерали чрез отваряне и разширения на съществуващи преди съдови връзки между порталната система и горната и долна кухи вени. При нормални условия тези съдови връзки са затворени, но се разширяват поради високото портално налягане. Независимо от формирането на порто - системни колатерали, порталният кръвен ток не само че не намалява, а дори се увеличава. Този увеличен кръвен ток допринася за поддържането и засилването на хроничната портална хипертония и частично обяснява, защо порталното налягане остава повишено дори след формирането на широки колатерали, чрез които е възможно 90% от порталния кръвен ток да заобиколи черния дроб. Друг важен фактор за поддържане и засилване на порталната хипертония е увеличаването на съпротивлението в порто - системните колатерали. Налице е и увеличение на слезката (спленомегалия).

Клинична картина на портална хипертония
Синдромът на порталната хипертония има следните клинични прояви:
1. Диспептични оплаквания - подуване на корема, газове, диария, запек.
2. Жълтеница кожата и склерите.
2. Формиране на порто - системни връзки (анастомози). Най-важните от тях са:
- Между вена азигос и коронарната стомашна вена, които анастомозират в долната трета на хранопровода и се развиват разширени вени на хранопровода (варице на хранопровода), които могат да бъдат причина за фатален кръвоизлив (изявява се с мелена или хематемеза).
- Между пъпната вена и горната и долната кухи вени - виждат се като разширени вени около пъпа (Caput Medusae).
- Между средната и долната хемороидални вени, при което се развиват хемороиди.
3. Асцит (течност в коремната кухина) - асцитът е важен, но сравнително по-късен белег на порталната хипертония. Той обаче може да липсва при болни с портална хипертония, както и обратно - да съществува при болни без портална хипертония.
4. Отоци по долни крайници.
5. Чернодробна енцефалопатия. Настъпва поради нарушената преработка на редица вещества, някои от които са токсични за организма и на първо място за мозъка. Това става поради заобикалянето на черния дроб и отпадане на детоксичната му функция. Кранйната фаза е кома.
6. Нарушен метаболизъм на някои лекарства и ендогенни съставки. Това води до намалено очистване на кръвта от много лекарства и до повишение концентрацията на някои ендогенни хуморални фактори - естрогени, жлъчни соли, глюкагон и други, със съответната клинична изява.
7. Гинекомастия, тестикуларна атрофия.
6. Нарушения в диурезата. Състоят се основно в забавено излъчване на урината.
7. Бактериемия.
8. Спленомегалия (увеличена слезка).
9. Хематологични промени - намаления на броя на всички редици кръвни клетки (панцитопения).

Диагноза на портална хипертония
За поставяне на диагнозата на порталната хипертония важно значение имат колатералите по предната коремна стена, спленомегалията и асцитът.
- Рентгеново изследване - Чрез рентгеново изследване с гъста бариева каша може да се изобразят вариците на хранопровода. Прякото им оглеждане чрез фиброезофагогастроскопия е по-точно. То позволява лечебно склерозиране.
- Ехографско изследване - Дава данни за размерите на слезката и черния дроб, за кръвотока в системата на вена порте и др.
- Инвазивни методи - прилагат се лапароскопия, умбиликална портография, катетеризация на вена порте и др.

Лечение на портална хипертония
От значение е правилната и навременна диагноза и лечение на основното заболяване, водещо до развитие на портална хипертония. Обект на лечение са кървящите варици на хранопровода и асцитът. Вариците на хранопровода се повлияват от приложение на съдосвиващи препарати, балонна тампонада, склерозираща терапия, съществуват и редица оперативни методи. Асцитът се лекува чрез приложение на диуретици, пункция и източване на асцитна течност, перитонео - венозен шънт и др.

2.6, 5 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Портална хипертония МКБ K76.6

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия