Неонатална жълтеница от употреба на средства, инхибиращи лактацията МКБ P59.3

При някои новородени се развива индиректна хипербилирубинемия и се появява жълтеница, когато започнат да приемат кърма. Предполага се, че има фамилна предразположеност за развитието на това състояние.

Роля за развитието на неонатална жълтеница от инхибитор в кърмата имат:

• свободните мастни киселини в майчиното мляко;
• наличието на метаболитен продукт на прогестерона.

Метаболитният продукт на прогестерона е субстанция, подтискаща активността на глюкуронилтрансферазата. Той попада с кърмата в кръвта, откъдето се абсорбира и чрез порталното кръвообращение попада в черния дроб и оказва инхибиращото си влияние върху глюкуронирането на билирубина. Счита се, че майките на тези деца отделят с кърмата 1mg/24 h 3α-20β- прегнандиол.

В кърмата на майките, чиито деца имат жълтеница от кърмата, е намерено повишено количество на свободни (неестерифицирани) мастни киселини. Установено е, че тези киселини потискат активността на глюкуронилтрансферазата. Образуваните свободни мастни киселини чрез порталната кръв попадат директно в хепатоцита и се намесват по два механизма в обмяната на билирубина:

1. пряко потискане активността на глюкуронилтрансферазата;
2. мастните киселини имат по-голям афинитет от билирубина спрямо протеин Z.

Клиничните прояви включват жълтеница, която се появява между петия и осмия ден от живота на бебето. Постепенно се усилва и достига своя максимум към 16-18-ия ден, след това много бавно намалява. Обикновено жълтеницата изчезва за няколко седмици, но може да персистира 2-3 месеца. Ако се прекъсне кърменето, изчезва за 2-3 дни, ако се поднови естественото хранене жълтеницата се възстановява. При оглед се открива изразена в различна степен жълтеница по склерите и кожата, но децата са бодри, жизнени, сучат активно, наддават на тегло. Обективното изследване е нормално и не показва отклонения.

Диагнозата се поставя от анамнестичните данни, клиничната картина и лабораторните изследвания, които показват повишени стойности на индиректния билирубин (рядко е повече от 342 µmol/l). При стойности на серумния билирубин над физиологичните се препоръчва спиране на кърменето за два-три дни, което служи и като диагностичен тест. Наблюдава се бързо спадане на билирубинемията и жълтеницата намялва.

Лечението се състои в обработка на майчината кърма. Бебето се храни с изцедена кърма, която предварително се обработва термично - загрява се на +56° за 10-15 мин.

Прогнозата на жълтеницата, причинена от майчината кърма е благоприятна.

В някои случаи, макар и рядко може да се получи неонатална жълтеница от употреба на средства, инхибиращи лактацията. Такива са някои хормонални препарати. Новородените имат все още незрял черен дроб, който не може много добре да метаболизира хормоните, преминали с млякото в техния организъм. Това може да доведе до чернодробни нарушения, изявяващи се с жълтеница.