Алкохолна фиброза и склероза на черния дроб МКБ K70.2

Черният дроб е изключително важен орган в човешкото тяло, отговорен за метаболизирането и обезвреждането на изключително голям процент ендогенни и екзогенни токсини, вредни субстанции, отпадни продукти.

Под въздействието на всекидневни атаки неговата регенерираща способност и функционална активност постепенно намаляват, като се развиват различни по вид и тежест увреждания, някои от които са обратими, а други нанасят перманентни увреждания.

Алкохолната болест на черния дроб е едно от най-често срещаните в световен мащаб заболявания, водещи до увреждане на черния дроб, като в зависимост от етапа в своето развитие болестта преминава през различни стадии, всеки от които се отличава с различни особености.

Алкохолът е сред най-често спряганите увреждащи черния дроб фактори, като вредното му въздействие проличава особено силно при дългогодишна злоупотреба и системна консумация на големи количества.

Най-тежкото увреждане на органа е развитието на цироза, като процесът се предхожда от алкохолна фиброза и склероза на черния дроб.

За разлика от стеатозата (омазняване, мастна дистрофия на черния дроб) фиброзата и склерозата не показват склонност към обратно развитие, като терапевтичните мерки са насочени главно към спиране или забавяне прогресията на уврежданията.

Особености и характерни симптоми на болестта

Клиничните и хистоморфологичните форми на алкохолното увреждане на черния дроб са чернодробната стеатоза, хроничният алкохолен хепатит, манифестираш се като хепатит с прогресиращ ход, както и алкохолната цироза. Важна закономерност за вида и формата на алкохолното увреждане е, че на фона на хроничната алкохолна злоупотреба повтарящите се свръхтежки атаки на алкохолно обременяване и вместването на епизоди от остър алкохолен хепатит значително скъсяват пътя за формирането на алкохолната цироза.

Последователността в еволюцията стеатоза-хроничен алкохолен хепатит-алкохолна цироза е най-честата хронология на хроничното чернодробно увреждане. Не е изключено обаче, центролобуларната и перицелуларната алкохолна фиброза и склероза на черния дроб, наблюдавани в хода на една усложнена стеатоза и приемани като сигурни признаци на прецироза, да обусловят формирането на алкохолната цироза без задължителното преминаване през фазата на хроничен алкохолен хепатит. Това намира своето обяснение в директно стимулиращото активно колагенообразуване действие на алкохола.

За определяне на тежестта на чернодробната фиброза и склероза се използват различни скали, като се отчитат главно резултатите, получени от чернодробната биопсия.

В зависимост от използваните методики отделните скали могат да категоризират тежестта, активността и вероятността от прогресия в цироза на наличната алкохолна фиброза.

Клиничната картина при алкохолна фиброза и склероза често е оскъдна, като в масовия случай се определя от тежестта на наличните чернодробни увреждания. Обикновено съществува правопропорционална зависимост между тежестта на чернодробните увреждания и наличието на симптоми на болестта.

В началните етапи много често липсва прояви, като се счита, че приблизително между 5 и 10 процента от засегнатите не подозират за наличието на подлежащи увреждания.

С напредване на фибротичните изменения могат да се наблюдават диспептични нарушения, липса на апетит, болки в дясно подребрие, редукция на телесното тегло, хронична умора, слабост, депресивни симптоми.

С времето състоянието прогресира, като е възможно развитие на иктер (жълтеница) с характерните за него промени в цвета на кожата, лигавиците, склерите, урината, фекалните маси, но също и асцит (натрупване на течност в коремната кухина), варици на хранопровода, лесно кървене и други.

Състоянието често се презентира с някои от характерните за алкохолната болест на черния дроб усложнения, като при значителна прогресия на заболяването е възможно и наличието на енцефалопатия с характерните за нея когнитивен спад, нарушения в говора, координацията, ориентация до тежко коматозно състояние.

Липсата на своевременна диагноза и активно лечение крие риск от прогресия на чернодробната фиброза и склероза в цироза, което допълнително излага пациента на риск от тежки усложнения и значително затруднява терапията.

Поставяне на диагнозата при алкохолна фиброза и склероза на черния дроб

За диагностициране на алкохолна фиброза и склероза на черния дроб е необходим комплексен подход, тъй като много от пациентите дори не подозират за състоянието във връзка с липсата на прояви или оскъдната симптоматика.

Прилагат се различни диагностични подходи, някои от които имат сравнително слабо информативно значение, а други са ценен диагностичен критерий и служат за потвърждаване на диагнозата.

Най-често за откриване на болестта се използва обработената информация, получена от следните диагностични методи:

• разпит и преглед на пациента: фокусът при разпита на пациента е предимно върху злоупотребата с алкохол, честотата на прием, ежедневно приеманите количества, давност на консумацията (обикновено процесът се развива след дългогодишна злоупотреба, но при наличие на други благоприятстващи фактори е възможно в рамките на много по-кратки срокове). Събира се информация за наличието на други вредни навици, хранителен режим, подлежащи заболявания, приемани продължително време лекарства (активно се разпитва за прием на някои от хепатотоксичните препарати). При прегледа се търсят прояви предимно на напредналите форми на болестта, тъй като в началните етапи най-често липсват симптоми. Активно се търсят телеангиектазии, палмарен еритем, хепатомегалия (чрез палпация на черния дроб), асцит, иктер и други характерни за състоянието прояви
• резултати от лабораторните изследвания: данните от кръвните изследвания обикновено имат слабо информативен характер и потвърждават наличието на чернодробно увреждане, но не могат да улеснят неговото типизиране. Най-често се установява повишение в различна степен на чернодробните ензими, алкална фосфатаза, ГГТ и други, с възможно повишение и на билирубина, установяване на анемичен синдром и други неспецифични прояви
• образна диагностика: образните методи на изследване показват сравнително висока информативна стойност, като най-често се оглеждат чернодробните структури при извършването на ехография на корем. Рядко могат да се назначат и други методи на изследване, като например компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други
• чернодробна биопсия: с най-висока диагностична стойност за потвърждаване на диагнозата са резултатите, получени от хистологичния анализ на материал, получен при биопсия на черния дроб. Чрез този метод най-ясно се отдиференцират отделните увреждания на чернодробните структури, като се различават по редица хистологични белези

Колкото по-рано се открие чернодробната фиброза и склероза, толкова по-благоприятна е прогнозата и по-нисък рискът от развитие на чернодробна цироза, чернодробна недостатъчност, неопалстична трансформация и свързаните с тях усложнения.

Лечение при алкохолна фиброза и склероза на черния дроб

Въпреки липсата на специфично етиологично лечение при чернодробна фиброза и склероза, ранното стартиране на подходяща, индивидуализирана и целенасочена терапевтична програма подпомага значително за благоприятния изход от състоянието.

Обикновено се препоръчва симптоматично лечение, като една от първите мерки е установяване и отстраняване на причината или причините, довели до развитието на болестта. При алкохолната фиброза това е злоупотребата с алкохол, често в комбинация с други подпомагащи увреждащото му действие фактори.

По тази причина най-често в лечението на алкохолна фиброза и склероза на черния дроб се включват някои от следните мерки:

• преустановяване употребата на алкохол: за постигане на добри резултати от приложените лечебни мерки основополагащо значение има пълното въздържание от прием на спиртни напитки, включително и слабоалкохолни (като например бира, вино). Полезна информация може да намерите в раздел Лечения (Намаляване приема на алкохол, Лечение при алкохолизъм). Тъй като много често това се оказва най-трудната стъпка в терапията се препоръчва допълнителна подкрепа, включване към групи за взаимопомощ, при нужда провеждане на поведенческа терапия, психотерапия, лекарствена терапия. Често алкохолизмът се дължи на различен вид неудовлетвореност (липса на одобрение, самота, нужда от внимание, нужда от признание и други) и емоционална нестабилност, поради което съвместната колаборация с психолог или психотерапевт оказва изключително добри резултати
• лекарствена терапия: медикаментозната терапия се определя индивидуално в зависимост от тежестта на уврежданията (може да се приложат антифибротични средства), наличието на други подлежащи заболявания (лекарства за лечение на захарен диабет, за лечение на болести на щитовидната жлеза и други). При наличие на активни възпалителни огнища може да се проведе краткосрочен курс с кортикостероиди или други силни противовъзпалителни агенти
• прием на хепатопротектори, антиоксиданти и витаминни добавки: важна част в комплексното лечение е приемът на подходящи хепатопротектори, антиоксиданти, витамини, които подпомагат възстановителните процеси в организма, съдейства за детоксикацията и преодоляване на абстинентния синдром вследствие преустановяване приема на алкохол и повишават защитните сили
• трансплантация на черен дроб: чернодробната трансплантация при някои пациенти с тежки форми на болестта и наличие на някои от характерните за състоянието усложнения се явява единственото дефинитивно лечение. При алкохолна етиология на заболяването включването в листа на чакащите за трансплантация е усложнено (счита се, че тези пациенти са рискови за повторно посягане към алкохола след провеждане на лечението). Във всяка страна са налице различни стандарти, правила и указания за включване на подобни пациенти в листатата на чакащите, като може да се консултирате с вашия лекар за вашите опции и възможности

Терапевтичният отговор към приложените лечебни мерки варира в широки граници при отделните пациенти, поради което трудно може да се определи прогнозата. Индивидуалният и комплексен подход при всеки пациент с алкохолна фиброза и склероза на черния дроб е от ключово значение за минимизиране рисковете от поява на усложнения.

Основните профилактични мерки са насочени към ограничаване вредните навици (инцидентен прием на алкохол в ниски количества, пълноценно хранене, поддържане на оптимално тегло), предпазване от вирусен хепатит, редовни прегледи и профилактични изследвания.