Неонатална жълтеница от кръвонасядания МКБ P58.0

Кръвонасяданията или още хематомите представляват излизане на кръв извън кръвоносните съдове и натрупването и в тъканите. Най-често се наблюдават при травми в области, богати на хлабава съединителна тъкан. Често срещани родови травми при новороденото са кръвонасяданията, които могат да са с различна големина и локализация. Понякога като усложнение от кръвонасяданията може да се получи неонатална жълтеница.

В зависимост от това какъв е видът на засегнатия кръвоносен съд, хематомите се делят на: артериални, венозни, смесени.

По мястото им на локализация биват: подкожни, междумускулни, субсерозни, субпериостални и други.

По степента си на разпространение, кръвонасяданията са:

• ограничени - наблюдават се при разкъсване на малки кръвоносни съдове;
• дифузни - при засягане на големи кръвоносни съдове и в области богати на хлабава съединителна тъкан.

Патогенезата на неонаталната жълтеница от кръвонасядания е свързана с резорбирането на образувания хематом. Кръвните клетки в съсирека постепенно се разпадат като отделят протеолитични вещества. Последните разграждат фибрина, а разпадащите се кръвни клетки се фагоцитират от макрофагите и клетките на ретикулоендотелната система. Хемоглобинът от еритроцитите също се разгражда. Това може да доведе до повишаване на нивата на индиректния билирубин, който е един от междинните продукти от разграждането на хемоглобина. Билирубинът е невротоксично вещество и при високи стойности може да доведе до увреждане на мозъчните структури на новороденото.

Клиничната картина включва пожълтяване на кожата, склерите и лигавиците на новороденото. При силно изразена хипербилирубинемия могат да се наблюдават различни симптоми: летаргия, хипотония или хипертония, неравномерно дишане с паузи, гърчове и други.

Диагнозата неонатална жълтеница от кръвонасядания се поставя чрез физикален преглед на новороденото и лабораторни изследвания. Още при огледа могат да се установят кръвонасядания, които могат да бъдат с различни размери и локализация. От лабораторните изследвания се установява висок индиректен билирубин. Важно е да се определи коагулационния статус, за да се изключи кръвно заболяване.

Лечението е консервативно (прилагане на водно-солеви разтвори, глюкозни, фототерапия) и оперативно (обемно кръвопреливане), което се прилага в по-тежките случаи.