Токсично увреждане на черния дроб, протичащо като хроничен персистиращ хепатит МКБ K71.3

Под въздействието на хепатотоксични субстанции с различен произход (токсини, промишлени отрови, лекарства, алкохол и други) може да възникне токсично увреждане на черния дроб, протичащо като хроничен персистиращ хепатит. Възпалението на черния дроб може да е с персистиращ характер във връзка с характерните промени, настъпващи при увреждането или в резултат от продължителното въздействие на токсините. Ранната консултация със специалист и предприемане на съответните мерки още при първите симптоми позволяват стартиране на ефективно и целенасочено лечение с редукция на риска от тежки усложнения.

Етиология, особености и характерни симптоми

Токсичен хепатит представлява развитие на възпаление на черния дроб, като реакция спрямо определени вещества, на които е изложен органът (в черния дроб се метаболизират всички екзогенни и редица ендогенни субстанции и неслучайно се означава в разговорната реч като лабораторията на организма). Токсичен хепатит може да бъде причинен от алкохол, химикали, лекарства и хранителни добавки. Токсично увреждане на черния дроб, протичащо като хроничен персистиращ хепатит, представлява дифузен възпалителен процес, при който възпалението е ограничено в порталните пространства на черния дроб.

Сред основните особености на болестния процес по отношение на етиология и клинично протичане се включват:

• етиология: редица лекарства, използвани в препоръчителните или в по-високи дози, могат да предизвикат увреждане на черния дроб с хроничен персистиращ хепатит. Сред основните препарати са някои аналгетици (парацетамол, ибупрофен, аспирин), антиподагрозни средства (алопуринол), лекарства за щитовидната жлеза (пропилтиоурацил), някои антибиотици (тетрациклини, сулфонамиди, някои бета-лактами), имуномодулатори, някои добавки и растителни източници (кава, ефедра, карамфил и други). Висок риск се описва при едновременна употреба на комбинация от хепатотоксични лекарства и/или добавки. При професионална заетост в среда, излагаща работниците на вредни субстанции (промишлени бои, отрови и други) и липса на подходящи лични предпазни средства, също е налице висок риск от развитие на чернодробно увреждане
• рискови фактори: редица фактори увеличават вероятността от развитие на чернодробно токсично увреждане, като такива са злоупотреба с алкохол, непълноценно хранене, затлъстяване, подлежащи системни заболявания, подлежащи увреждания на черния дроб, излагане на професионални вредности и други
• характерни промени: продължително излагане на токсините предизвиква хроничния персистиращ хепатит и в повечето случаи се развива в рамките на няколко месеца редовна употреба на лекарството или въздействието на друг химически токсин. Характерно е запазената делчеста структура и лимфоцитна инфилтрация ограничена в порталните полета. Това е най-леката форма от токсичните хепатити, която най-често не дава клинична изява
• симптоми: обикновено този вид хепатит протича леко и безсимптомно. Ако има клинична изява тя е с общи симптоми и неспецифична, болните съобщават за отпадналост, умора, тежест в дясно подребрие, липса на апетит, главоболие. По-тежко протичане може да настъпи при подлежащи чернодробни увреждания, системни заболявания и увреждания, като към клиничната картина се наслагват и характерните симптоми на другото основно заболяване

Въпреки сравнително лекото протичане, се препоръчва ранна диагностика с цел предотвратяване развитието на по-тежки увреждания (например цироза). Пациенти, изложени на риск (заети в определен промишлен отрасъл, пациенти на хронична терапия с лекарства, които имат хепатотоксичен потенциал) подлежат на ежегодни профилактични изследвания (клинични, лабораторни, образни).

Диагностичен подход

Поставянето на диагнозата при токсично увреждане на черния дроб, протичащо като хроничен персистиращ хепатит, включва провеждането на различни по вид и характеристики изследвания с цел потвърждаване на диагнозата, идентифициране на развили се усложнения (включително и такива в ранен етап) и при възможност изясняване на етиологичния фактор (за оптимизация на лечението и насочване на мерките към неговото специфично отстраняване).

Обикновено се назначават следните диагностични методи за потвърждаване на диагнозата:

• разпит и преглед на пациента: в хода на анамнезата се обръща особено внимание за злоупотреба с алкохол и лекарства (или необходимост от провеждане на продължителна терапия с хепатотоксични средства), подлежащи заболявания на черния дроб, системни заболявания, вредни навици, наследственост и други. При клиничния преглед може да се установят промени в размерите и консистенцията на черния дроб при неговата палпация, клинични данни за иктер, промени по кожата, като се проследяват и сърдечната, дихателната дейност и други, като всяка патологична находка се описва обстойно
• лабораторна диагностика: с най-важно значение е проследяването на нивата на чернодробните трансаминази, билирубин, панкреасните ензими, факторите на коагулацията. За подпомагане на диференциалната диагноза се проследяват и показателите на хемопоезата, маркерите на възпалението, а при част от пациентите се назначават и специализирани изследвания за вирусен хепатит (при идентични диагностични находки)
• образни и инструментални изследвания: образната диагностика обикновено включва ехография на корем (ултразвуково изследване на коремните органи), като се установяват характерните изменения по хода на черния дроб, често има данни и за хепатомегалия. В редки случаи се налага извършването на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс (главно за диференциране на от някои неопластични заболявания). С най-високо информативно значение са данните, получени при хистологичната обработка на материал, получен от биопсия на черния дроб, като на практика това изследване поставя и потвърждава диагнозата. Назначава се само при някои пациенти, при които са налице диагностични затруднения

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване от вирусен или автоимунен хепатит, някои възпалителни заболявания на черния дроб, а в някои случаи и от някои неоплазми на органа (хемангиом, хепатоцелуларен карцином).

Терапевтичен подход

Терапевтичният подход при пациентите с токсично чернодробно увреждане с хроничен персистиращ хепатит се определя конкретно за всеки отделен пациент, като се обръща особено внимание на етиологичния фактор, предизвикал уврежданията, степента и давността на чернодробните поражения, общото състояние на засегнатия, наличието на подлежащи заболявания и развили се усложнения.

Обикновено лечението е комплексно, консервативно и включва комбинация от следните мерки:

• антидотна терапия: в случаите, когато въздействалата токсична субстанция (промишлени отрови, лекарства, алкохол и други) е ясна, се предприема целенасочена антидотна терапия, успоредно с провеждането на другите лечебни мероприятия и в комбинация с подходящи хепатопротектори
• общи и реанимационни мероприятия: в зависимост от степента на увреждане на конкретните пациенти лечението може да се провежда в домашни условия или след хоспитализация, като при всички случаи се препоръчва режим на легло и активна почивка. Прилагат се мерки за възстановяване на хемодинамичните показатели, сърдечната и дихателната дейност (при наличие на усложнения, довели до тяхното засягане), рехидратация при необходимост и редица други индивидуално подбрани мерки
• симптоматично лечение: симптоматично се прилагат лекарства от различни фармакологични групи за подобряване комфорта на пациентите. Често се прилагат подходящи спазмолитици, аналгетици, противовъзпалителни средства, хепатопротектори, глюкозни разтвори при нужда, парентерални вливания, а при тежко увредено общо състояние може да се наложи преминаване към парентерално хранене до стабилизиране на засегнатите пациенти

В някои случаи, при тежко поражение на чернодробните структури, може да се наложи обмисляне на евентуална трансплантация на черен дроб, при липса на ефект от приложените консервативни мероприятия или липса на друга лечебна алтернатива.

Прогнозата при токсично увреждане на черния дроб, протичащо като хроничен персистиращ хепатит, се определя строго индивидуално, като значение има давността на въздействие на хепатотоксичния агент, индивидуалните особености при конкретния пациент, както и своевременната медицинска намеса и целенасочена терапия.

Заглавно изображение: freepik.com