Друг хроничен вирусен хепатит МКБ B18.8

Вирусните хепатити представляват често срещани в клиничната практика заболявания, като при персистиране на симптоматиката за период по-дълъг от шест месеца заболяванията преминават в хронична форма.

Най-честите причинители на хроничните хепатити са трите различни хепатотропни вируса, а именно хепатит В вирус (HBV), хепатит С вирус (HCV) и хепатит D вирус (HDV).

Остър хепатит В преминава в хронична форма при относително малък процент от болните (по различни данни между 5 и 20 процента от пациентите), като за разлика от него остър хепатит С преминава в хроничен при приблизително две трети от засегнатите лица (между 70 и 80 процента).

Инфекцията с делта-агент се развива при налична хепатит В инфекция (развива се суперинфекция) или едновременно с хепатит В (развива се коинфекция от двата вирусни агента).

Делта-агентът, наричан още вироид (дефектен вирус, принадлежащ към РНК вирусите), води по-често до тежки, дори фулминантни форми на протичане при острите форми на заболяването и показва ниска склонност към хронифициране.

Към рубриката друг хроничен вирусен хепатит се отнася хронифицирането при остър хепатит А.

Хроничната форма на хепатит А е рядка, като при много малък процент от заболелите лица се наблюдава персистиране на клиничните прояви повече от шест месеца.

Вирусът на хепатит А (HAV) е представител на РНК вирусите от семейството на пикорнавирусите (семейство Picornaviridae), като показва висока устойчивост и издръжливост към въздействията на външните фактори, включително и масово използваните средства за дезинфекция.

Предизвиканата от него инфекция представлява типична чревна антропоноза, която се предава главно по фекално-орален механизъм.

Предразполагащ фактор за развитието на инфекцията са ниската лична, битова и обществена хигиена, както и социално-икономическия статус на района.

Заразяването се осъществява в масовия случай при контакт с болен (заболяването е известно още и като болест на мръсните ръце), като рискови са директният контакт с болния и индиректния контакт с предмети на болния, при консумация на контаминирани хранителни продукти или вода. В някои случаи като фактори в разпространението на болестта роля играят мухи, хлебарки, плъхове.

При хроничен хепатит А са налице типичните за острата форма прояви, изявени в различна степен, от едва забележими до изключително тежки и затрудняващи извършването на нормалните ежедневни дейности.

Някои болни с хроничен хепатит имат само диспептични оплаквания, постоянна умора, слабост, раздразнителност. Симптоматиката се засилва при всяко повишено изискване към организма като тежка физическа работа, инфекция, бременност, стрес.

Най-често при хроничен хепатит А са налице някои от следните клинични прояви:

• общо неразположение, повишена уморяемост, мускулна слабост
• главоболие, повишена сънливост, необяснима раздразнителност
• болка в дясно подребрие
• коремна болка, гадене, по-рядко са възможни повръщане и диария
• жълтеница с различна интензивност: пожълтяване на кожата, лигавиците, склерите, промяна в цвета на урината и изпражненията
• болка в ставите
• увеличение на отделни групи лимфни възли
• обрив, сърбеж по кожата
• увеличение на черния дроб (хепатомегалия)
• възможно е увеличение и на слезката (спленомегалия)
• редукция на теглото

За хронифициране на процеса основна роля играят взаимоотношенията между вируса и гостоприемниковия организъм, както и отговорът на имунната система.

Друг хроничен вирусен хепатит, различен от хроничен хепатит В и хроничен хепатит С, като цяло се среща рядко в клиничната практика и показва голяма вариабилност по отношение на клиничното протичане.

При част от засегнатите лица се наблюдават тежки некротични изменения по протежение на чернодробните структури, водещи до некроза на хепатоцитите, развитие на чернодробна недостатъчност и значително влошаване на прогнозата.

Необходимо е различаване от другите видове хроничен вирусен хепатит, както и от заболявания на черния дроб с автоимунна, токсична или неопластична генеза.

Поставянето на диагнозата при хроничен хепатит А е идентично на подхода при останалите видове вирусни хепатити и включва обстоен анализ на получената информация след разпита и прегледа на болния, лабораторните показатели (повишени стойности на чернодробните ензими, промяна в някои други показатели), серологични и вирусологични изследвания за установяване на антитела към вирусните антигени.

Извършва се тест за хепатит А, последван от образна диагностика за установяване на пораженията в чернодробните структури, като с добра информативна стойност е ултразвуковото изследване (ехография) на корем.

Своевременното диагностициране на острата форма на болестта намалява рисковете от дългосрочни последствия и усложнения.

Лечението при хроничната форма на инфекцията с вируса на хепатит А (HAV) е предимно симптоматично, като се прилага щадящ черния дроб режим, активна почивка и прием на подходящи, повишаващи ускоряването на възстановителните процеси препарати.

Диетата е силно ограничаваща в началните етапи и налага ограничаване приема на определени храни и напитки (алкохол, газирани напитки, кафе, пържени и мазни храни).

Препоръчва се прием на подходящи дози витамин Е, витамин С, витамини от група В, хепатопротективни ензими и фитопрепарати.

При тежките форми на инфекцията могат да се включат кортикостероиди, инфузия с инсулин и други.

Лечението е с различна продължителност в зависимост от възрастта на пациента, тежестта и давността на клиничните прояви, наличието на усложнения.

Прогнозата се определя индивидуално, като за разлика от острата форма (при която прогнозата в масовия случай е добра) при друг хроничен вирусен хепатит е възможно наличие на различни по тежест последици и увреждания в дългосрочен план.

Полезна информация може да намерите на:

• раздел Здравни проблеми: Хепатит
• раздел Заболявания: Хроничен вирусен хепатит