Токсично увреждане на черния дроб, протичащо като хроничен активен хепатит МКБ K71.5

Под въздействието на някои хепатотоксични лекарства, добавки, лечебни растения, както и промишлени отрови, токсини и други субстанции може да се развият възпалителни промени по хода на хепаталните структури, като състоянието се означава като токсично увреждане на черния дроб, протичащо като хроничен активен хепатит. Заболяването показва вариации в клиничното протичане при отделните пациенти, като при някои може да протече с леки, едва забележими прояви, а при други да предизвика развитието на различни по тежест усложнения.

Особености, етиология и характерни прояви на болестта

Хепатитът представлява възпаление по хода на различни участъци на черния дроб. При хроничен хепатит възпалението продължава най-малко шест месеца. Токсичен хроничен хепатит е възпаление на черния дроб, което продължава най-малко шест месеца и е причинено от хепатотоксични вещества (лекарства, промишлени препарати, бои, отрови и други).

Токсично увреждане на черния дроб, протичащо като хроничен активен хепатит е възпаление на черния дроб, което протича с агресивна хепатоцелуларна некроза и фиброза и се разглежда като сериозен прогресивен процес, водещ до цироза. Може да се охарактеризира и като токсично увреждане на черния дроб, протичащо като лупоиден хепатит.

Някои лекарства, които водят до хроничен хепатит са изониазид (за лечение на туберкулоза), метилдопа (за лечение на хипертония), статини (за лечение на хиперхолестеролемия), редица антимикробни средства (антимикотици, антибиотици, химиотерапевтици), кортикостероиди, аналгетици, психотропни средства, антиконвулсанти и много други. Въпреки това хроничен хепатит, причинен от лекарства, е сравнително рядко явление (необходима е много голяма продължителност на приема, като в допълнение лекарствено-индуцираните чернодробни изменения обикновено протичат като остро токсично чернодробно увреждане).

Отличителен белег на болестта е делчестата некроза с прогресивно разрушаване на перипорталния паренхим. Въпреки това в зависимост от вида на хапетотоксичния причинител, продължителността на прием и много други фактори, хроничният активен хепатит може да се изяви с широка гама от морфологични промени от леки възпалителни промени до тежки хепатоцелуларни увреждания и цироза.

В началото на заболяването много от пациентите са асимптоматични или имат само незначителни оплаквания, докато други имат по-разгърната клинична картина. Най-честите симптоми включват:

• жълтеница: протича с промяна в оцветката на кожата и видимите лигавици с различна интензивност с жълтеникав оттенък, пожълтяване на склерите, изсветляване на фекалните маси, потъмняване на урината, сърбеж по кожата и други
• гастроинтестинални оплаквания: лек дискомфорт в коремната област, тежест или тъпа болка в дясно подребрие, гадене придружено с или без повръщане, липса на апетит, промени в теглото, неприятен дъх и други
• общи прояви: умора, общо неразположение, повишена температура, слабост, болки по цялото тяло, нарушения на съня и много други

Своевременната диагностика на заболяването позволява ранно стартиране на подходящо лечение и ограничава рисковете от развитие на тежки усложнения, включително цироза на черния дроб.

Диагностичен и терапевтичен подход

Диагностичният и терапевтичен подход при пациентите с токсично увреждане на черния дроб, протичащо като хроничен активен хепатит, се определят строго индивидуално и включват комплексни и целенасочени мерки, съобразени с индивидуалните особености на болестния процес при конкретния пациент.

Диагнозата се поставя обикновено въз основа на клиничната картина, физикалното изследване, лабораторните изследвания, абдоминална ехография. При разпита на пациентите се установява в повечето случаи наличието на вредно въздействие на определен етиологичен агент, като е необходимо и уточняване на наличните допълнителни фактори с цел тяхното отстраняване и оптимизиране на последващото лечение.

От лабораторните изследвания се установява обикновено наличие на завишени трансаминази, повишен серумен билирубин, понижаване нивото на албумина, удължено протромбиново време. Задължително е изключване на вирусен хепатит чрез серологично изследване с помощта на специализирани изследвания. За подпомагане на диференциалната диагноза се назначават в някои случаи и разширени лабораторни изследвания и проследяване на различни показатели.

Образната диагностика обикновено включва извършване на ултразвуково (ехографско) изследване на коремните органи, като се установяват характерните промени по хода на черния дроб.

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване на първо място от другите видове хепатит (вирусен, автоимунен, алкохолен), както и различаване от някои системни заболявания, които в хода на своята прогресия водят до увреждания и възпалителни изменения по хода на чернодробните структури.

След уточняване на диагнозата при всеки отделен пациент се изготвя индивидуален терапевтичен план, включващ комплексни и целенасочени мерки за овладяване прогресията на болестния процес, възстановяване на уврежданията, облекчаване на оплакванията и профилактика на усложненията.

Това се постига най-общи с използване на следните мерки:

• отстраняване на етиологичния агент: на първо място в ефективното лечение на заболяването са мерките за отстраняване или противодействие на причиняващия етиологичен фактор. Това включва преустановяване приема на съответните медикаменти, промяна на работното място при необходимост или други мерки, успоредно с мерките за възстановяване на функционалната чернодробна активност
• редукция на рисковите фактори: за ограничаване увреждащото въздействие върху черния дроб, но също и за последваща профилактика от нови увреждания, се препоръчва редукция на рисковите фактори, като това може да включва промени в храненето (подобряване на диетата), поддържане на оптимално за възрастта тегло, отстраняване на вредните навици, подходяща физическа активност и други в зависимост от конкретния случай
• общи мерки и симптоматична терапия: в зависимост от състоянието на пациента се прилагат лекарства от различни групи (аналгетици, противовъзпалителни средства, спазмолитици). Прилагат се общи и укрепващи средства, диета, богата на протеин, водно-солеви и глюкозни разтвори, хепатопротективни средства и витамини, антиоксиданти, ензими и други

Прогнозата при токсично увреждане на черния дроб, протичащо като хроничен активен хепатит, се определя строго индивидуално, но при повечето пациенти е добра, особено при ранно диагностициране на процеса и възможност за отстраняване на етиологичния причинител. При продължително персистиране на болестта е възможна прогресия на възпалителните изменения и развитие на различни по вид и тежест усложнения, които допълнително затрудняват последващото лечение.

Заглавно изображение: freepik.com