Сърце (cor (cardia))

от 21 ное 2014г., обновено на 24 юни 2022г.

Сърцето представлява кух мускулест орган. Намира се в средостението върху сухожилния център на диафрагмата, като 2/3 от него са разположени на ляво от срединната равнина, а 1/3 - на дясно от нея. Има форма на неправилен конус, на който основата (basis cordis) е обърната нагоре, надясно и назад. Върхът(apex cordis) е насочен надолу, наляво и напред.

Големината на сърцето зависи от големината на индивида - обикновено съответства на големината на собствения юмрук. При мъжете то тежи средно 300g, а при жените 220g. Размерите на сърцето са надлъжно от 12-13 см, напречно от 9-10 см и предно-задно 6-7 см.

Кухината на сърцето се разделя на четири отделения - две предсърдия (atrium) и две камери (ventriculus). Двете предсърдия са разделени едно от друго посредством междупредсърдна преграда (septum interatriale), а двете камери - чрез междукамерна преграда (septum interventriculare). Сърцето се разделя на две половини - дясна или венозна и лява или артериална.

Венозната част е изградена от дясното предсърдие и дясната камера. Венозната кръв навлиза в дясното предсърдие от горната и долна празни вени, и коронарния синус. Между дясното предсърдие и дясната камера има отвърстие - ostium atrioventriculare decstrum, в което се разполага дясната предсърдно-камерна клапа - valva atriumventricularis dextra (tricuspidalis), която нормално пропуска кръв само от предсърдието към камерата. Попадналата кръв в дясната камера се изпомпва към белодробния ствол (truncus pulmonalis) през отвор - ostium trunci pulmonalis, в началото на който се разполага друга клапа - valva trunci pulmonalis, която не позволява кръвта да се върне обратно в дясната камера.

Лявото предсърдие - atrium sinistrum, и лявата камера - ventriculis sinister, образуват лявата или артериална половина на сърцето. Богата на кислород кръв постъпва в лявото предсърдие от белодробните вени и преминава в лявата камера през лявото предсърдно камерно отвърстие - ostium atrioventriculare sinistrum. Тук се разполага митралната клапа - valva atrioventricularis sinistra (valva mitralis s. bicuspidalis), която пропуска кръвта в посока от предсърдието към камерата. Кръвта напуска лявата камера през отвора на аортата - ostium aortae, в който се разполага аортната клапа (valva aortae), която пропуска кръвта само от лявата камера към аортата.

Работата на сърцето се осъществява от неговата стена, изградена от сърдечна мускулатура - миокард. Дебелината на миокарда е различна в различните отделения на сърцето. От вътрешната страна на миокарда се разполага ендокард, който изолира миокарда от кръвта, а от външната му страна заляга епикард, който облекчава триенето между сърцето и околосърдечната торбичка - перикард. Най-дебел и с най-голямо функционално значение е миокардът. Той е изграден от специфичен вид напречнонабраздени мускулни влакна, които се съкращават ритмично, независимо от волята. Дебелината на миокарда определя и дебелината на стената на сърцето. Стената на предсърдията е с дебелина 2-3 мм, на дясната камера - 5-8 мм, а на лявата - 8-10 мм.

Ендокардът - endocardium, представлява тънка ципа, покриваща вътрешната повърхност на мускулния слой. Образува платната на двете предсърдно-камерни клапи, които се явяват негови дубликатури, между двата листна, на които се разполага фиброзна пластинка от плътна колагенна тъкан. Има строеж, напомнящ на този на съдовата стена. Изграден е от един ред клетки - ендотел, под който се намира тънък слой от фини колагенни влакна - stratum subendotheliale. Под него заляга плътен слой от съединителна тъкан, съдържащ множество еластични влакна и гладкомускулни клетки - stratum myoelasticum. В отделните части на сърцето ендокардът има различна дебелина. В камерите той е тънък, докато в областта на предсърдията, особено в лявото, дебелината му е значително по-голяма, което придава белезникав вид на вътрешната им повърхност. През тънкия ендокард на камерите прозира богато кръвоснабдения мускулен слой.

Миокардът - myocardium, е изграден от сърдечномускулни влакна - myofibrae cardiacae. Сърдечните мускулни влакна са обградени от съединителна тъкан, в която е включена гъста мрежа от капиляри, ориентирани по дължина на миокардните влакна. Мускулатурата на предсърдията е напълно отделена и тази на камерите. Тази анатомична особеност дава възможността за неедновременното им съкращение - първоначално се съкращават предсърдията, последвани от камерна контракция. Двете отделни мускулни системи се прикрепят към фиброзния скелет на сърцето, разположен между предсърдията и камерите. Този скелет се състой от два фиброзни пръстена и два фиброзни триъгълника.

Мускулатурата на предсърдията се състой от два слоя - повърхностен и дълбок. Повърхностният слой е общ за двете предсърдия, докато дълбокият е отделен за всяко от тях. Микардът на камерите е изграден от три мускулни слоя, като външният е общ за лявата и дясна камера. Мускулните му снопчета започва от фиброзните пръстени и при върха на сърцето прехожда във вътрешен мускулен слой, който е отделен за двата вентрикула. Една част от снопчетата на вътрешния слой свършват направи във фиброзните пръстени, а друга част се продължават в папиларните мускули. Между външния и вътрешния слоеве се разполага средния мускулен слой, който е по-дебел при лявата и по-тънък в дясната камера.

Епикардът - epicardium, е тънка, гладка и прозрачна ципа. Прикрепва се към външната повърхност на миокарда посредством слой от хлабава съединителна тъкан - tela subepicardiaca, в която се намират съдове, нерви и се отлага различно количество мастна тъкан. При силно затлъстяване мастната тъкан прониква между снопчетата на миокарда.

Ритмичната дейност на сърцето и координираното съкращение на предсърдията и камерите се осъществява от неговата проводна система - systema conducens cordis. Проводната система на сърцето се състой от сино-атриален и атриовентрикуларен възел, снопче на Хис, което се разделя на дясно и ляво краче, и мрежа на Пуркиние.

Сино-атриалният възел - nodus sinuatrialis, се разполага при устието на горната празна вена, между синусната и собствено предсърдната част на предсърдието. Той има дължина 10-20 мм, ширина 3-5 мм и дебелина около 1 мм. Нормално от синусовия възел започват импулсите за сърдечните контракции, които чрез проводните влакна се предават на миокарада на дясно предсърдие, а оттам по обикновените миокардни влакна на повърхностния слой достигат миокарда на лявото предсърдие. Импулсите, произхождащи от сино-атриалня възел, се предават и на предсърдно-камерния възел.

Атрио-вентрикуларният възел се намира под ендокарда на дясно предсърдие, в междупредсърдната преграда, непосредствено над мястото на прикрепване на септалното платно на трикуспидалната клапа. От този възел започва снопче - fasciculus atrioventricularis, или снопче на Хис с дължина 10 мм. То преминава през специален отвор на фиброзния скелет, разположен между двата фиброзни пръстена, и навлиза в междукамерната преграда. В горната част на междукамерния септум снопчето се разделя на две крачета, които са разположени в субендокардния слой на двете камери. Дясното краче - crus dextrum, се насочва към предния папиларен мускул на дясна камера и дава разклонение в различните части на миокарда на тази камера. Лявото краче - crus sinistrum, достига областта на папиларните мускули на левия вентрикул и се разпада на тънка мрежа от влакна, които се разпространяват в мускулатурата на тази сърдечна кухина. Снопчето на Хис и всички негови разклонения са изградени от влакна на Пуркиние. В периферните части на проводната система тези влакна постепенно прехождат в обикновени миокардни клетки - кардиомиоцити. Последните предават получените импулси на други мускулни влакна, като по такъв начин възбудния процес обхваща цялата мускулатура на камерите. Поради тази причина миокардът се определя като функционален синцитиум.

Кръвоснабдяването на сърдечната стена се осъществява от две венечни артерии - лява (arteria coronaria sinistra) и дясна (arteria coronaria dextra). Те излизат от началото на аортата - bulbus aortae, като началните им отвори се локализират в областта на десния и левия синус на аортната клапа, под нивото на свободния ръб на съответните полулунни клапи. По своето протежение дясната венечна артерия отделя клончета, кръвоснаблдяващи дясна камера и дясно предсърдие, а чрез задния междукамерен клон - задната част на лява камера, задния й папиларен мускул и задната 1/3 на интервентрикуларния септум. Клоновете на лявата венечна артерия отделят клоночета, захранващи част от предната стена на дясна камера, предните 2/3 на интервентрикуларната преграда, ляво предсърдие и лява камера, с изключение на малка част от задната й стена.

Артериите изпращат клонове в миокарда, които разпадайки се на по-малки съдове оформят гъста мрежа от капиляри с капилярни бримки, разположени по посока на мускулните влакна. От съдовете на миокарда произхождат и съдовете на субендокарда и субепикарда. Кръвоносните съдове влизат в различна степен и в клапните платна.

Преминалата през капилярите на сърдечната стена кръв се оттича по венозни съдове, които се обединяват в три основни пътя: по вени от системата на коронарния синус (sinus coronarius), по предните вени на сърцето - vv. cardiacae anteriores, и по малките Тебезиеви вени - vv. carciacae minimae.

Лимфните съдове от стената на сърцето образуват две гъсти мрежи, разположени в субендокардната и субепикардна съединителна тъкан. Лимфните капиляри на миокарда са локализирани в междуснопчевата съединителна тъкан. Лимфните съдове на сърцето се събират в два колектора, които достигат лимфните възли на предното средостение, а също левите трахеални и трахео-бронхиални лимфни възли.

Нервите на сърцето биват симпатикови, парасимпатикови и сетивни. Симпатиковите нерви усилват и ускоряват сърдечната дейност, а парасимпатиковите я забавят и отслабват. Симпатиковите нерви изхождат от трите шийни и първите пет гръдни ганглии на truncus sympathicus. Това са nn. cardiacai cervicales и nn. cardiaci thoracici. Парасимпатиковите влакна, инервиращи сърцето, представляват клончета на n. vagus - rami cardiaci cervicales superiores et inferiores. Сетивните нервни влакна идват от n. vagus и от гръбначномозъчните ганглии - от I до IV гръден спинален ганглий.

Работата на сърцето се извършва чрез редуване в строга последователност на следните три състояния:

1. Съкращение на предсърдията - пресистола, при което камерите се допълват с кръв.

2. Съкращение на камерите - систола, при което клапите на предсърднокамерните отвърстия се затварят и се отварят клапите на белодробния ствол и аортата. Кръвта се изтласква от дясната камера към белодробния ствол и от лявата камера към аортата.

3. Отпускане на цялата мускулатура на сърцето - диастола, отварят се клапите на предсърднокамерните отвърстия и се затварят клапите на белодробния ствол и аортата. В тази фаза предсърдията и камерите се пълнят с кръв.

4.0/5 30 оценки