Ревматични болести на трикуспидалната клапа МКБ I07

Заболявания на сърдечно - съдовата система, които се характеризират с настъпване на дегенеративни промени на трикуспидалната клапа, вследствие на ревматизма, се наричат ревматични болести на трикусидалната клапа. Пороците на трикуспидалната клапа винаги са съчетани с други клапни лезии. Деформациите на клапните платна и хорди при не са толкова изразени, както при митралните и аортни ревматични клапни пороци, но могат да се наблюдават и тежки промени. Най-чести са комбинираните лезии с превалираща инсуфициенция. С течение на времето дясната сърдечна половина декомпенсира и в големия кръг на кръвообращение прогресират проявите на хроничен венозен застой. Честа находка са аурикуларните тромбози, а  при продължителен хроничен венозен застой - флеботромбозите в малкия таз и долните крайници с висок риск от белодробни тромбоемболии.

Причина за развитие на ревматични болести на трикуспидалната клапа е ревматичната болест, която се дължи на бета - хемолитичният стрептокок от група А. Заболяването се предшества от стрептококова инфекция, поразяваща най-често гълтача (фарингит) и небцовите сливици (тонзилит). Общата инфекция на двете анатомични структури се нарича - тонзилофарингит.

Клиничната картина при ревматични болести на трикуспидалната клапа се характеризира със следните симптоми:

• отпадналост и бърза мускулна умора при леки физически натоварвания;

• пулсации в областта на шията;

• дискомфорт в епигастриума и тежест в дясното подребрие.

Диагнозата на заболяването ревматични болести на трикуспидалната клапа се поставя след предварително диагностициране на ревматичната болест. Необходими изследвания за доказване на ревматични болести на трикуспидалната клапа са:

• рентгенография на бял дроб и сърце;

• електрокардиография;

• ехокардиография;

• сърдечна катетеризация.

Диференциална диагноза на ревматични болести на трикуспидалната клапа може да се направи с митрална стеноза и междупредсърден дефект.

Лечението на ревматични болести на трикуспидалната клапа може да бъде консервативно и оперативно. Консервативното лечение цели да ограничи двигателния режим, лекуват се проявите на системен или белодробен венозен застой и овладяване на тахиаритмиите. Оперативното лечение представлява клапно протезиране или комисуротомия.