Трикуспидална инсуфициенция МКБ I07.1

Недостатъчност на трикрилата клапа се характеризираща се с непълно затваряне на трикуспидалната клапа по време на систола (съкращение на сърдечния мускул), предизвикващо връщане (регургитация) на кръв от дясната камера към дясното предсърдие.

Трикуспидалната инсуфициенция се дели на:

- функционална трикуспидална инсуфициенция (регургитация при анатомично нормална клапа) - развива се при повишение на деснокамерното систолно или диастолно налягане с дилатация (разширение) на трикуспидалния клапен пръстен; повишаване на систолното налягане в дясната камера (артериална белодробна хипертония при митрална и пулмонална стеноза); повишение на диастолното налягане с дилатация на дясната камера (дилатативна кардиомиопатия, деснокамерна недостатъчност).

- органичната трикуспидална инсуфициенция може да се дължи на ревматично увреждане на трикуспидалната клапа, инфекциозен ендокардит, аномалия на Ebstein, пролапс на клапата, карциноид, папиларномускулна дистрофия, травма, съединителнотъканни заболявания, ревматоиден артрит и радиационно увреждане.

Патофизиологично при инсуфициенция на трикуспидалната клапа по време на систола дясната камера изтласква кръв към белодробната артерия и към дясното предсърдие. Обратното връщане на кръв към дясното предсърдие по време на систола е причина за обременяване и дилатация на дясното предсърдие. Последващото постъпване по време на диастолата на по-голям обем кръв в дясната камера води до обемно обременяване и дилатация на камерата. По такъв начин, обемът на дясната камера, който често е увеличен преди развитието на трикуспидалната инсуфициенция, нараства допълнително.

Клиничната картина на изолираната трикуспидална инсуфициенция се характеризира с не ясно изразени симптоми. При белодробна хипертония и деснокамерна недостатъчност са налице симптоми на намален сърдечен минутен обем и венозен застой в системното русло. Основните клинични оплаквания при тежките случаи са слабост, лесна уморяемост, сърцебиене, тежест в сърдечната област, пулсиране и напрегнатост в шията, болки и тежест в дясното подребрие (дължащи се на увеличението на черния дроб); гадене, повръщане.

В някои случаи, при които трикуспидалната инсуфициенция е следствие от левостранно сърдечно заболяване с повишено венозно и артериално белодробно налягане (митрален и/или аортен клапен порок, левокамерна недостатъчност), съществувалият задух отслабва, тежестта на ортопнеята намалява, епизодите на пристъпен нощен задух и белодробен оток могат да изчезнат.

Диагнозата трикуспидална инсуфициенция се поставя след добре проведена анамнеза по данни на болния, физикален и инструментален преглед. От физикалния преглед при аускултация на сърцето се установява следната патологична находка:

- систолен шум на трикуспидална регургитация - той е високочестотен, холосистолен, при лека форма на заболяването шумът е по-къс и може да липсва;

- деснокамерен трети тон - Т3 - усилва се по време на вдишване;

- усилена пулмонална съставка на втория тон (акцентуиран Р2) - установява се при белодробна хипертония;

- диастолен шум на релативна трикуспидална стеноза - дължи се на преминаването на по-голям кръвен обем през клапата по време на диастола.

От инструменталните изследвания на сърцето се извършват електрокардиограма (ЕКГ), рентгеново изследване, ехокардиография - показва степента на трикуспидалната инсуфициенция, дава оценка за пулмоналното артериално налягане и уточняване състоянието и функцията на дясната камера; сърдечна катетеризация.

Лечението на трикуспидалната инсуфициенция бива консервативно и оперативно. Консервативното лечение включва лечение на сърдечната недостатъчност, лечение на инфекциозния ендокардит, третиране на ритъмните нарушения, а при функционална трикуспидална инсуфициенция - лечение на основното заболяване, довело до нейното развитие. Оперативното лечение се състои в протезиране на клапата (обикновено с биологична протеза), анулопластика или клапна реконструкция.