Трикуспидална стеноза МКБ I07.0
Стеснение на отвора на трикуспидалната клапа под 6 квадратни сантиметра, затрудняващо преминаването на кръв от дясното предсърдие към дясната камера по време на диастола (отпускане на сърдечния мускул), се нарича трикуспидална стеноза. Заболяването се среща рядко и най-често е в комбинация с клапни увреждания в лявата сърдечна половина (митрални и/или аортни).
Обикновено причината за трикуспидалната стеноза е ревматична. Почти винаги трикуспидалната клапа се засяга след ангажиране на митралната и/или аортната клапа. По-редки причини за заболяването са деснопредсърдни тумори, инфекциозният ендокардит с натрупване на вегетации, стесняващи клапния отвор; карциноидна инфилтрация на платната на трикуспидалната клапа. Извънредно рядко се среща вродена атрезия (вродена липса на естествен отвор) на трикуспидалната клапа.
Клиничната картина на трикуспидална стеноза включва лесна уморяемост, обща отпадналост, слабост; повишено венозно налягане в системното русло - болните съобщават за тежест в дясното подребрие (хепатомегалия - увеличаване размерите на черния дроб), набъбнали шийни вени, отоци по долните крайници, увеличаване обиколката на корема.
Диагностично трикуспидалната стеноза се установява чрез физикален и инструментален преглед. От физикалния преглед при аускултация се установява следната характерна находка:
- мезодиастолен шум на трикуспидална стеноза - шумът е слаб, къс, високочестотен и се усилва при вдишване;
- пресистолен шум - той е стържещ, установява се при наличие на синусов ритъм и се усилва при вдишване;
- тон на трикуспидално отваряне - също се усилва по време на вдишване;
- промени в първи и втори тон (Т1 и Т2) - Т1 е раздвоен, а Т2 - отслабен.
От инструменталните изследвания се използва:
- електрокардиограма (ЕКГ) - чрез нея се установява най-често комбинирана находка - уголемяване на двете предсърдия;
- рентгеново изследване - дава данни за разширено дясно предсърдие с изместване надясно на долната част на десния сърдечен контур, горната куха вена е разширена при липса на застой в белите дробове и липса на разширена белодробна артерия;
- ехокардиография - установяват се задебелени платна на трикуспидалната клапа, патологично изместване на задното платно по време на диастола.
Консервативното лечение на трикуспидалната стеноза включва ограничаване на физическите натоварвания, намаляване приема на натрий и приложение на диуретици. Оперативното лечение на заболяването представлява протезиране на клапата или валвулотомия. Оперативното лечение на трикуспидалната стеноза е показана при пациенти с площ на трикуспидалния клапен отвор под 2 кв. см. За протезиране на трикуспидалната клапа се предпочитат биологични клапни протези, които се имплантират и имат голяма трайност. Недостатък на механичното протезиране е високият риск от тромбозиране. Откритата валвулотомия е оперативно лечение, при което се освобождава септалното платно на трикуспидалната клапа. При тази операция трикуспидалната клапа (клапа с три платна) се превръща в бикуспидална (клапа с две платна).
Коментари към Трикуспидална стеноза МКБ I07.0