Хипертония на новороденото МКБ P29.2

Артериалното налягане при новородените е по-ниско отколкото при възрастните. Това се дължи на анатомичните особености на кръвоносните съдове - те са с широк лумен и съпротивлението в тях е ниско. Хипертонията на новороденото е състояние, при което се наблюдава трайно повишаване на кръвното налягане.

Причините за хипертония в неонаталния период могат да бъдат:

• редица заболявания – сърдечни, ендокринни нарушения, бъбречни, белодробни заболявания;
• съдови аномалии;
• катетеризация на пъпната артерия;
• персистиращ дуктус артериозус;
• интравентрикуларни кръвоизливи;
• различни токсични вещества – наркотици, лекарства;
• туморни процеси и други;

Най-често повишено кръвно налягане при бебетата се наблюдава, когато са били подложени на пъпна артериална катетеризация. Редица изследвания доказват връзката между пъпната катетеризация и развитието на хипертония. Поставянето на катетър на пъпната артерия е свързано с тромбоемболизъм, който засяга аортата, бъбречните артерии или и двете. При аортография се установява наличие на тромби при 81% от изследваните бебета.

Също така значителна е честотата на хипертонията с бъбречна етиология. Тя може да бъде от съдов или паренхимен произход.

Съдовите аномалии включват: идиопатична артериална калцификация и стеноза на бъбречната артерия вследствие на вродена рубеолна инфекция. Възможна е и механична компресия на една или двете бъбречни артерии от тумори или други коремни формации, което може да доведе до хипертония.

Състояния, засягащи бъбречния паренхим: автозомно-доминантна или автозомно-рецесивна поликистоза на бъбреците. Най-тежко засегнатите деца с поликистоза на бъбреците са с висок риск за развитие на застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН), поради злокачествена хипертония. Други бъбречни паренхимни причини за хипертония на новороденото включват: тежка остра тубулна некроза, интерстициален нефрит, кортикална некроза, хемолитичен уремичен синдром, въпреки че той се среща рядко при новородените. Обикновено е съпроводен с хипертония, която може да бъде доста трудна за овладяване.

Бронхопулмоналната дисплазия е най-честата  екстраренална причина за хипертония при бебетата. Честотата на повишено кръвно налягане при новородени с бронхопулмонална дисплазия достига 43%, а при такива без е едва 4,5%.

Друга причина за хипертония в неонаталния период е коарктацията на аортата. Това е може би една от най-лесните за диагностика форми на хипертония у новороденото. Ранното отстраняване на дефекта води до добри дългосрочни резултати.

Ендокринните заболявания, които могат да предизвикат хипертония при новороденото, са: вродена надбъбречна хиперплазия, хипералдостеронизъм, хипертиреоидизъм.

Хипертония при новородените може да се предизвика и ятрогенно чрез прилагането на редица лекарства като дексаметазон и аминофилин, високи дози адренергични агенти и други. Хипертонията може да се предизвика и при бебета, подложени на продължително парентерално хранене. При тях тя се дължи на солите и водата, които се вкарват в организма.

Новородените с тумори като невробластом, тумор на Wilms, могат да имат хипертония поради компресия на бъбречните съдове или уретера, или поради производство на вазоактивни вещества като катехоламини.

Неврологични проблеми като гърчове, повишено вътречерепно налягане и болка, са доста често срещани причини за епизодична хипертония.

Забранени вещества, погълнати от майката по време на бременността, най-вече кокаин и хероин, също могат да доведат до сериозни хипертонични проблеми на новороденото.

Клиничната картина включва най-често повишено кръвно налягане, изпотяване, бебетата са неспокойни, раздразнителни.

Диагнозата се поставя чрез измерване на артериалното налягане. Допълнително се прави пълна кръвна картина, изследване на електролити, ехокардиография, рентгенография, за да се изключат метаболитни нарушения, заболявания на сърдечно-съдовата система и белите дробове като причина за хипертония.

Лечението на хипертонията на новороденото бива консервативно и оперативно.

Медикаментозната терапия включва прилагането на различни лекарства, понижаващи кръвното налягане:

• Диуретици – Furosemide, Spironolactone, Hydrochlorthiazide;
• Бета-блокери - Propranolol, Atenolol, Metoprolol;
• АСЕ-инхибитори – Enalapril;
• Са-антагонисти – Verapamil, Diltiazem;

Ако причините за хипертонията са различни метаболитни нарушения, ендокринни, бъбречни заболявания и други, се предприемат съответните мерки за лечение на основното заболяване. Ако хипертонията се дължи на тумор, продуциращ катехоламини или притискащ бъбречните артерии, е необходимо неговото отстраняване. Също някои вродени сърдечно-съдови аномалии, които водят до хипертония, изискват оперативно лечение.