Сърдечно-съдови нарушения, възникващи в перинаталния период МКБ P29

Всички органи и системи на новороденото и особено на недоносените са все още незрели, което определя и тяхната повишена уязвимост. В ранния неонатален период могат да настъпят редица нарушения в адаптацията на сърдечно-съдовата система, по-често при недоносени деца.

Сърдечно-съдовата система на новороденото се отличава с някои особености: миокарда на новороденото има ограничена еластичност и два пъти по-малко възможности за контракция. Проводната система e незряла. При незатваряне на  феталните структури форамен овале и артериалния канал продължава да циркулира феталното кръвообръщение, което води до различни сърдечно-съдови нарушения.

Най-чести причини за развитието на сърдечно-съдови нарушения, възникващи в перинаталния период, са:

• вродени сърдечни малформации;
• белодробна хипертония;
• ритъмно-проводни нарушения;
• придобити възпалителни заболявания като инфекциозен ендокардит, миокардит, перикардит;
• тежки анемични състояния;
• метаболитни нарушения като хипогликемия;
• септични състояния;

Основните клинични прояви при сърдечно-съдови нарушения са: аритмии, развитие на сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок и други.

Ритъмните сърдечни нарушения на новороденото се изразяват в ускоряване или забавяне на сърдечната дейност, нарушено съзнание, синкопи, които се дължат на намалена мозъчна перфузия.

Основните симптоми на сърдечна недостатъчност са: тахикардия, тахипнея, диспнея, хепатомегалия, кардиомегалия, олигурия.

Проявите на кардиогенен шок включват: хипотония, тахикардия, бледи, студени крайници, олиго/анурия, загуба на съзнание и други.

Повече информация за различните сърдечно-съдови нарушения, възникващи в перинаталния период, можете да получите на:

1. Сърдечна недостатъчност на новороденото мкб P29.0
2. Ритъмни сърдечни нарушения на новороденото мкб P29.1
3. Хипертония на новороденото мкб P29.2
4. Персистираща фетална циркулация у новороденото мкб P29.3
5. Преходна миокардна исхемия на новороденото мкб P29.4
6. Други сърдечно-съдови нарушения, възникващи в перинаталния период мкб P29.8
7. Сърдечно-съдово нарушение, възникващо в перинаталния период, неуточнено мкб P29.9

Диагнозата на сърдечно-съдовите нарушения на новородените се поставя чрез извършването на физикални, инструментални и лабораторни изследвания. Задължително за уточняването на етиологията на заболяването се прави ЕКГ, ехокардиография, рентгенография на белите дробове и сърцето.

Лечението на сърдечно-съдовите нарушения, възникващи в перинаталния период, е етиологично. Поведението при новородено със сърдечно заболяване се определя от тежестта на клиничната картина, степента на хипоксия и метаболитната ацидоза, проявите на сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения. Лечението на място цели стабилизиране на състоянието на детето, след което се транспортира до най-близкото здравно заведение. Там се извършва: кислородотерапия и апаратна вентилация при необходимост, коригират се метаболитните нарушения, могат да се приложат седиращи средства. Венозно могат да се приложат:

• дигиталисови препарати за подобряване на контрактилната функция на миокарда при сърдечна недостатъчност (СН);
• вазодилататори при СН;
• диуретици - за намаляване на преднатоварването при СН, перикардит и други;
• антиаритмици при ритъмни нарушения като бета-блокери, АСЕ-инхибитори, нитрати и други ;
• антибиотици – при възпалителни заболявания на сърдечно-съдовата система;

Храненето трябва да става със сонда. Ограничава се вноса на течности. При необходимост се включва система  с глюкоза и електролити.