Сърдечна недостатъчност на новороденото МКБ P29.0

Сърдечната недостатъчност (СН) е клиничен синдром, който отразява неспособността на сърцето да осигури адекватна перфузия на тъканите и органите и да задоволява обменните нужди. От хемодинамична гледна точка сърдечната недостатъчност отразява намаляването на сърдечния индекс. Той зависи от взаимодействието на четири основни показатели: преднатоварване, следнатоварване, контрактилитет и сърдечна честота.

Етиологията на сърдечната недостатъчност може да бъде различна. Заболяванията, водещи до нея, могат да бъдат сърдечни и извънсърдечни, вродени и придобити.

Най-честите причини, водещи до сърдечна недостатъчност на новороденото, са:

Вродени сърдечни малформации:

• обструктивни лезии: аортна стеноза, пулмонална стеноза, коарктация на аортата, хипопластично ляво сърце;
• с ляво-десен шънт: междукамерен дефект, персистиращ артериален канал, атриовентрикуларен септален дефект, аномално вливане на белодробните вени;

Придобити сърдечни заболявания:

• възпалителни заболявания на сърцето, белодробно сърце и други;
• ритъмни и проводни нарушения - надкамерна пароксизмална тахикардия, предсърдно мъждене, пълен атриовентрикуларен блок;

Извънсърдечни заболявания - респираторен дистрес синдром, пневмонии, тежки анемии, хипогликемия и други;

Основните патогенетични механизми за развитие на СН са:

• свръхработа на сърцето (голям ляво-десен шънт);
• нарушена систолна функция поради миокардна лезия;
• нарушена диастолна функция (тахиаритмии, хипертрофия на миокарда и други);

При СН в зависимост от етиологията и водещия патогенетичен механизъм се наблюдават редица промени, засягащи кислородния транспорт, калциево-йонната обмяна, клетъчния метаболизъм, съединителнотъканната синтеза и други. При СН се нарушава използването на кислорода, което води до тъканна хипоксия.

Клиничната картина на сърдечната недостатъчност на новороденото, включва:

• тахикардия (учестена сърдечна дейност);
• тахипнея (ускорено дишане);
• диспнея (затруднено дишане);
• хепатомегалия (увеличен черен дроб);
• кардиомегалия (увеличени размери на сърцето);
• малък пулс (слабо напълнен);
• олигурия (намалено количество урина);

При изразена СН поне два от тези симптоми са налице. При бебетата се наблюдава затруднение при хранене - бърз отказ от гърдата или биберона. Те са бледи и се потят, защото е повишена адренергичната активност.

Диагнозата се поставя чрез редица изследвания: физикални, инструментални, лабораторни.

Лабораторните показатели отразяват специфичните промени. КАС при тежка СН показва почти винаги ацидоза, СУЕ може да е нормална, понякога има албуминурия и микроскопска хематурия, нерядко има и хипопротеинемия.

Лечението на сърдечната недостатъчност на новороденото цели подобряване на миокардния контрактилитет, намаляване на кислородната консумация (на работата), преодоляване на белодробната и системната конгестия. Успоредно с това се търси причината, довела до СН и ако е възможно се отстранява.

Терапията на СН включва:

• средства, повишаващи миокардния контрактилитет - най-често се прилагат дигиталисови препарати;
• при тежка и остра СН се прилагат бета-адренергични стимулатори - допамин и добутамин;
• диуретични средства - най-често се използва фуроземида;
• вазодилататори - най-широко приложение имат АСЕ инхибиторите, други вазодилататори, които се използват са: натриев нитропрусид и нитроглицерин;
• инфузионна терапия;
• седативни средства;
• корекция на хомеостазата;
• подпомагане на дишането;