Други сърдечно-съдови нарушения, възникващи в перинаталния период МКБ P29.8

Сърдечно-съдовите нарушения при новороденото могат да бъдат животозатрашаващи, тъй като детския организъм е все още недобре развит и е лесно уязвим. Към други сърдечно-съдови нарушения, възникващи в перинаталния период, спадат различни придобити възпалителни сърдечни заболявания като инфекциозния ендокардит, миокардита, перикардита.

Инфекциозният ендокардит е възпаление на сърдечните клапи, пристенния ендокард или съдовия ендотел, причинено от различни бактерии, вируси, гъбички. Най-честите причинители са стрептококите и стафилококите.

За развитието на инфекциозния ендокардит са необходими няколко условия: подлежаща лезия на ендотела, източник на инфекцията и променена реактивност на организма.

Клиничните изяви на инфекциозния ендокардит са подобни на тези при септичните състояния. Наблюдава се висока температура, левкоцитоза с олевяване, ускорена СУЕ, изразена интоксикация, може да има гърчове, нарушено съзнание и други.

Миокардитът е възпалително заболяване на сърдечния мускул, което може да е с инфекциозен, токсичен, алергичен или автоимунен произход. Клинично се изявява със сърдечна недостатъчност и/или аритмии. Най-честите причинители са вирусите като Коксаки.

Патоанатомичните промени са специфични. Сърцето е увеличено и с дилатирани сърдечни кухини, а миокардът е отпуснат, мек и блед.

Клиничната картина включва: ритъмни и проводни нарушения, внезапна смърт, емболични инциденти. При новородените началото обикновено е внезапно и много бързо се развива сърдечна недостатъчност и кардиогенен шок, нерядко в съчетание с енцефалит, перикардит, водещи понякога до смърт за няколко часа.

Перикардитът е възпалителна реакция на перикарда от инфекциозни и неинфекциозни причинители. Изливът може да бъде серозен, серофибринозен, хеморагичен и гноен. При перикардита се нарушава преди всичко диастолната функция. Това води до затруднено пълнене на камерите и нарастване на крайното диастолно налягане, а ударният и минутният обем намаляват.

Клиничната картина зависи от бързината на набиране на излива, от етиологията и от това дали е засегнат миокарда. Най-честите симптоми са болка, бледа кожа, периферна цианоза, парадоксален пулс, напълнени шийни вени, тахикардия, черният дроб е увеличен. При аускултация се установява перикардно триене, а сърдечните тонове са приглушени. Артериалното налягане е ниско.

Диагнозата на придобитите сърдечно-съдови заболявания се поставя чрез физикални и инструментални изследвания. Важно място заемат ЕКГ, ЕхоКГ, рентгенографията, с която може да се установи наличието на кардиомегалия или белодробен оток.

Лабораторните изследвания могат да покажат ускорена СУЕ, левкоцитоза, увеличени нива на трансаминази, креатинкиназа и лактат-дехидрогеназа.

Лечението на други сърдечно-съдови нарушения, възникващи в перинаталния период, е етиологично. При инфекциозен ендокардит се прилагат антибиотици около 4-6 седмици, като се прави постоянен бактериологичен контрол, биохимичен, имунологичен, ЕхоКГ контрол. Лечението на миокардита цели намаляване на пред- и следнатоварването, подобряване на миокардния контрактилитет, предотвратяване на усложненията. Лечението на перикардита е симптоматично. За намаляване на перикардния излив се използват диуретици. При претампонада или остра тампонада се предприема спешна перикардна пункция.