Преходна миокардна исхемия на новороденото МКБ P29.4

Миокардната исхемия е състояние, което се дължи на нарушаване на коронарния кръвоток поради различни причини. Преходната миокардна исхемия на новороденото най-често се наблюдава при бебета с асфиксия, настъпила преди или по време на раждането. Асфиксията представлява невъзможност за осъществяване на нормален газообмен. Наблюдава се, когато мозъкът, миокардът и други органи на бебето не получават необходимото количество кислород. Това води до хипоксия и се натрупват главно кисели продукти, което причинява временно или трайно увреждане на редица органи.

Редица изследвания доказват връзката между асфиксията на плода и нарушенията в миокардната функция. Асфиксията включва три компонента: хипоксия, хиперкапния и смесена ацидоза. Недостигът на кислород води до включване на анаеробния метаболизъм, което води до увреждането на редица органи.

Клиничната картина на преходната миокардна исхемия на новороденото включва:

• бледа кожа;
• задух;
• акроцианоза;
• периорална цианоза;
• при аускултация се установяват глухи сърдечни тонове;

Диагнозата се поставя чрез: ЕКГ, ехокардиография, изследване на креатинкиназата – МВ фракцията и на сърдечния тропонин.

Децата с висок риск за развитие на миокардна исхемия се подлагат на задълбочено изследване и проследяване. Това са недоносените новородени и доносените, при които са установени при ЕКГ и ехокардиография данни за миокардна исхемия.

Лечението на преходната миокардна исхемия на новороденото е насочено към отстраняване на причините, довели до нея. Терапията включва осигуряване на проходими дихателни пътища, възстановяване на нормалното дишане, корекция на ацидозата. При предприемането на своевременни мерки не се наблюдават трайни увреждания.