Руптура на сърдечната стена без хемоперикард като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда МКБ I23.3

Заболяване на сърдечно-съдовата система, при което се наблюдава разкъсване на сърдечната стена след инфаркт на миокарда, се нарича руптура на сърдечната стена без хемоперикард като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда. Руптура на сърдечната стена се получава при 1-2 % от болните с инфаркт на миокарда. Проявява се с изразен систолен шум и влошаване на хемодинамичното състояние на болния.

Сърдечният инфаркт представлява некроза на миокардната тъкан. Развива се след високостепенна стеноза на някоя от коронарните кръвоносни съдове. Коронарните съдове са тези, които доставят до тъканите и клетките на сърцето кислород и хранителни вещества. Миокардният инфаркт е една от формите на исхемичната болест на сърцето (ИБС).

Диагнозата на заболяването руптура на сърдечната стена без хемоперикард като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания, физикален и инструментален преглед.

Физикалният преглед се състои от оглед, палпация, аускултация (преслушване на сърцето и белия дроб) и перкусия. При аускултация на сърцето може да се установи патологична шумова находка, при преслушване на белия дроб - влажни хрипове. Инструменталните изследвания, които се извършват могат да бъдат неинвазивни и инвазивни. Неинвазивните изследвания са електрокардиограма, ехокардиография и рентгенография на гръден кош. Инвазивните изследвания са сърдечна катетеризация и ангиокардиография.

Лечението на заболяването руптура на сърдечната стена без хемоперикард като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда е хирургично. За да има шанс за оцеляване на пациента, руптурата на междукамерната преграда трябва да се затвори хирургично до 48-ия час. Метод на избор при хемодинамично нестабилни пациенти е бързото хирургично решение с кръпка на мястото  на дефекта, съпроводена в индикирани случаи с аортокоронарен байпас, и то веднага след поставянето на диагнозата. Незабавно се въвежда балонна контрапулсация. Подходящо е операцията да се извърши възможно най-бързо и при стабилизираните болни с добра функция на лявата камера, защото винаги има опасност от внезапно разширяване на дефекта с хемодинамичен колапс. Но интервенцията често е технически много трудна и с висок риск.