Някои текущи усложнения на острия инфаркт на миокарда МКБ I23

Група заболявания, които се развиват в резултат на острия инфаркт на миокарда, представляват някои текущи усложнения на острия инфаркт на миокада. Острият миокарден инфаркт (ОМИ) е остър коронарен синдром, който настъпва вследствие внезапно прекъсване на коронарния кръвоток в някои от коронарните артерии, водещо до исхемична некроза на миокарда.

Най-честа причина за развитието на някои текущи усложнения на острия инфаркт на миокарда е запушването на коронарните артериални съда от атеросклеротични плаки с остро прекъсване или намаляване на кръвотока за продължителното време.

Някои текущи усложнения на острия инфаркт на миокарда може да бъдат следните:

• рецидиви на исхемията - в инфарктната зона нови тласъци на исхемията може да има при непълна оклузия или при реканализиран съд след успешно тромболитично лечение, който е с високостепенна остатъчна стеноза или при реоклузия;

• ритъмно - проводни нарушения - в острата фаза на ОМИ нарушения на ритъма се наблюдават в над 90% от болните, наблюдават се камерни екстрасистоли, ускорен идиовентрикулен ритъм, камерна тахикардия, камерно мъждене, надкамерни тахиартимии, брадиаритмии и др.;

• нарушения на проводимостта - исхемичното увреждане на миокарда може да засегне всяко едно ниво от проводната система, нарушенията в проводимостта могат да бъдат израз на ваготония и да са преходни, но често са следствие от масивна некроза и са показател за лоша прогноза. Може да настъпи AV-блок от І или ІІ степен. Асистолия се съобщава с честота до 14% при ОМИ и е следствие на пълен AV-блок или пък е крайна фаза на тежка левокамерна слабост;

• сърдечна недостатъчност - около половината от болните с миокарден инфаркт показват различни по степен нарушения в левокамерната функция, поради загиване на контрактилен миокард, както и поради развитие на инфарктна експанзия и ремоделиране на камерата. Инфарктната експанзия и ремоделиране се дължат на изтъняване и удължаване на сегментите на инфарцирания миокард, което при по-голяма площ на инфаркта води до компенсаторно удължаване и на неинфарцираните части на лявата камера и нейната дилатация;

• други усложнения на миокардния инфаркт - остра миокардна недостатъчност, руптура на междукамерната преграда - среща се в 1-2% от всички инфаркти и е следствие на масивна некроза, протича тежко, води до висок леталитет и се лекува оперативно. Освен това може да настъпи руптура на свободната стена на лявата камера, най-често при масивен преден инфаркт. Левокамерна аневризма се развива при обширни инфаркти, при които има и разширяване на инфаркта при трайна оклузия на съда. Протича с картината на левокамерна слабост, вътрекамерна тромбоза, емболии и ритъмни нарушения. Усложненията настъпват обикновено седмици и месеци след инфаркта. Хроничните аневризми не руптурират. Артериални емболии настъпват най-често във връзка с париетална тромбоза на ендокарда в инфарктната зона. Перикардит може да се яви в ранната фаза на трансмурален инфаркт. Болката настъпва след отзвучаване на инфарктната болка и има връзка с положението на тялото, дишането и кашлицата. Обикновено не протича с голяма ексудация, но рискът е от формирането на хеморагичен излив под влияние на придружаващо антикоагулантно лечение, което в такива случаи трябва да се спре.

Клиничната картина при някои текущи усложнения на острия инфаркт на миокарда зависи от вида на настъпилите усложнения и се характеризира със следните общи симптоми:

• задух и опресия в гръдната област;

• сърцебиене и екстрасистоли;

• лена уморяемост, слабост и намаляване капацитета на физическата активност и издържливост.

Диагнозата при някои текущи усложнения на острия инфаркт на миокарда се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания. Извършва се физикален и инструментален преглед. Физикалният преглед се състои от оглед, палпация и аускултация (преслушване) на сърцето. Инструменталните изследвания, които най-често се извършват са следните:

• ЕКГ (електрокардиограма);

• ехокардиография;

• радиоизотопни изследвания;

• коронарна артериография.

Извършват се и някои лабораторни изследвания, които също са важни за правилното поставяне на диагнозата.

Лечението при някои текущи усложнения на острия инфаркт на миокарда зависи от вида на усложнението. При ритъмните и проводните нарушения се прилагат антиаритмични препарати. Лечението на сърдечната недостатъчност започва с подаване на кислород с маска. При наличие на бронхоспазъм внимателно може да се приложи теофилинов препарат или бета2-миметици и кортикостероиди. Вазодилататори се дават при хипертония, при недостатъчен ефект от диуретиците и при остра митрална регургитация или руптура на междукамерната преграда. Фосфодиестеразните инхибитори се използват значително по-рядко, главно при пациенти с добро артериално налягане. Оперативно лечение се прилага при остра митрална недостатъчност, руптура на междукамерната преграда, левокамерна аневризма и руптура на свободната стена на лявата камера.