Междукамерен дефект като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда МКБ I23.2

Заболяване на сърцето, което се характеризира с развитие на дефект в междукамерната преграда, поради настъпване на остър инфаркт на миокарда (сърдечната мускулна тъкан), се нарича междукамерен дефект като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда.

Междукамерният дефект (МКД), наричан още междукамерен септален дефект (МСД), се среща най-вече като вродена сърдечна аномалия и заема около 25 - 30% от всички конгенитални (вродени) сърдечни заболявания. МКД може да се среща изолирано.

При заболяването междукамерен дефект като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда МКД се развива след остър инфаркт на сърдечната мускулна тъкан. Инфаркт на миокарда е заболяване, при което се налюдава прекъсване на кръвотока в коронарните артерии, доставящи кислород и хранителни вещества на тъканите на сърцето. Първоначално в тези тъкани настъпва процесът исхемия, а ако липсата на кислород и хранителни вещества към сърдечните клетки е по-продължителна във времето, настъпва необратимия процес - некроза (тъканна смърт).

Причина за заболяването междукамерен дефект като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда е острият миокарден инфаркт.

Патофизиологично при междукамерен дефект като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда се наблюдава обемно натоварване и обременяване на лявата сърдечна камера. В някои случаи, при които има големи междукамерни дефекти (по-големи от 50%) се развива и пулмонална хипертония (повишаване на налягането в белодробната артерия) и обемно обременяване на дясна камера.

При заболяването междукамерен дефект като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда според големината на дефекта и шънта се различават:

• малки дефекти на междукамерния септум, при които се запазва разликата в наляганията на двете сърдечни половини;

• средно големи МКД c редукция на налягането;

• голям МКД с изравняване на налягането.

Клиничната картина при междукамерен дефект като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда зависи от тежестта на заболяването. Най-честите оплаквания на пациентите са:

• задух;

• лесна умора при обикновени физически усилия;

• усилено изпотяване;

• чести белодробни инфекции;

• редукция или ненаддаване на телесна маса.

Диагнозата на заболяването междукамерен дефект като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания, физикалния и инструменталния преглед.

Физикалният преглед се състои от оглед, палпация, аускултация (преслушване на сърце и бял дроб) и перкусия. Характерна аускултаторна находка при това заболяване е наличието на патологичен силен систолен шум, който при натиск със слушалката се разпространява във всички посоки - З-то или 4-то ляво междуребрие парастернално (зад гръдната кост). Друга аускултаторна характеристика е наличието на допълнителен шум над сърдечния връх при преминаването на кръвта през митралната клапа (релативна митрална стеноза при повишен приток на кръв).

Инструментлните изследвания, които имат значение за поставянето на правилна диагноза са:

• електрокардиограма - дава информация за наличие на миокарден инфаркт, левокамерна и/или деснокамерна хипертрофия (увеличаване дебелината на камерната стена);

• ехокардиография - показва наличие на хипертрофия и/или дилатация (разширяване) на сърдечните кухини - камери или предсърдия;

• рентгенография - наличие на уголемен сърдечен или белодробен рисунък.

От инвазивните изследвания на сърдечно-съдовата система може да се проведе сърдечна катетеризация и ангиокардиография, които ще изобразят локализацията на дефекта. За диагностициране на миокардния инфаркт са важни и някои лабораторни изследвания на стойностите на сърдечните ензимни показатели:

• креатинин киназа - повишава се;

• тропонин - повишават се в първите часове на миокардния инфаркт и се задържат високи в продължение на около седмица.

Лечението на междукамерен дефект като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда може да бъде консервативно или оперативно. Консервативното лечение е подобно на лечението на сърдечнта недостатъчност и се състои в прилагането на следните медикаменти:

• кардиотропни стимулатори - дигиталисови препарати;

• антикоагуланти;

• антиаритмични средства.

Важно е също да се прилага диета бедна на готварска сол и да се ограничат физическите усилия и психоемоционалният стрес. Оперативното лечение на заболяването се състои в прилагане на директен шев или пластика, която да запълни дефекта между двете камери.