Хемоперикард като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда МКБ I23.0

Бързо и голямо по обем събиране на кръв в перикардното пространство (околосърдечната торбичка), се нарича хемоперикард като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда. Хемоперикардът (острият кръвоизлив в перикарда) води до компресия на сърцето с повишение на интраперикардното налягане и последващо повишение на интракардиалното (камерното и предсърдното) налягане на пълнене на сърцето с кръв. В резултат на описаните изменения и усложнения настъпва редуциране на ударния обем (количеството кръв, което се изтласква от сърцето по време на неговото съкращение - систола) и сърдечен минутен обем (количеството кръв, което се изтласква от сърцето за една минута). Най-често заболяването протича със сърдечна тампонада - събиране на течност в перикардната торбичка на сърцето.

Основна причина за развитие на хемоперикард със сърдечна тампонада може да бъде резултат на:

• кардиачна руптура (разкъсване) при остър миокарден инфаркт;

• аортна дисекация с руптура в перикарда;

• ранно усложнение при сърдечни операции или травми.

Клиничната картина при хемоперикард като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда се характеризира със следната триада от клинични изяви:

• повишено системно венозно налягане - подути шийни вени, остра застойна хепатомегалия, отоци, асцит (набиране на течност в коремната кухина);

• ниско артериално налягане (хипотония, шок);

• малко сърце при данни за перикарден излив - заглъхване на сърдечните тонове, тахипнея (учестена дихателна честота - над 20 дихателни движения в минута), сърцебиене, болка в гърдите, пребледняване, неспокойствие, задух, лесна уморяемост, тежка адинамия (силно понижена двигателна активност) и други.

Диагнозата на хемоперикард като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда се поставя въз основа на класическата диагностична триада. Анамнезата се извършва трудно, поради увреденото общо състояние на пациентите. Извършва се физикален и инструментален преглед.

От физикалния преглед се установява парадоксален пулс (pulsus paradoxus) - задълбочаване на нормалното понижение на систолното артериално налягане с над 10 mm Hg и намаляване на напълнеността на артериалния пулс до пълно изчезване във фазата на вдишване. Друга важна физикална находка са разширените напрегнати шийни вени, тахипнея и тахикардия (повишаване на сърдечната честота над 100 удара/минута). При аускултация на сърцето се установяват глухи, отслабени сърдечни тонове.

От инструменталния преглед се извършва:

• Електрокардиограма (ЕКГ) - показва синусова тахикардия, нисък волтаж на QRS комплекс;

• Торакална рентгенография - дава данни за двустранно разширение сърцето с камбановидна или триъгълна форма;

• Ехокардиография (ЕхоКГ) - неинвазивен метод, който бързо може да даде информация за настъпилите изменения на сърцето и неговите структури.

Лечението на хемоперикарда като текущо усложнение на острия инфаркт на миокарда изисква неотложна или спешна перикардиоцентеза. Повишаване на вътресъдовия обем (инфузия на 300 - 500 мл. физиологичен разтвор за 30 - 60 минути) и парентерално прилагане на инотропни медикаменти може да се използват за временна поддръжка на хемодинамиката, докато се подготви и започне перикардиоцентеза.