Остра исхемична болест на сърцето, неуточнена МКБ I24.9

Остър коронарен синдром, който настъпва вследствие на внезапно прекъсване на коронарния кръвоток в някоя от коронарните артерии се нарича остра исхемична болест на сърцето, неуточнена. Преустановява се снабдяването на сърцето с кислород и хранителни вещества, а това води до исхемична некроза на миокарда (сърдечната мускулатура).

В преобладаващия брой случаи непосредствена причина за острата исхемична болест на сърцето и прекъсването на кръвотока е формирането на оклузивен тромб в зоната на усложнената атеросклеротична плака. Руптура (разкъсване) се получава най-често на границата между нормалната и променената стена на коронарния кръвоносен съд вследствие на променените сили на теглене в артериалната стена и нарушената ламинарност на кръвотока. В редки случаи остра исхемична болест на сърцето може да се образува от хеморагия (кръвоизлив) вътре в плаката и оклузия без формиране на тромбоза.

Други причини за настъпването на остра исхемична болест на сърцето без образуване на атеросклеротични плаки са:
тежък спазъм при Princmetal;

- дисекация на аортата със засягане на коронарна артерия;

- спонтанна коронарна дисекация;

- травми на гръдния кош;

- нарушена коронарна перфузия при тежка аортна стеноза;

- продължителна хипотония;

- тежка хипоксемия;

- засягане на коронарните кръвоносни съдове при луес, синдром на Takayasu, нодозен полиартериит, лупус и други колагенози;

- коронарен емболизъм при инфекциозен ендокардит, предсърдни или камерни тромби, клапни протези, митрален клапен пролапс, миксом на лявото предсърдие;

- вродени аномалии на коронарните артерии;

- заболявания, протичащи със задебеляване на коронарната стена;

- при употреба на кокаин.

Клиничната картина на острата исхемична болест на сърцето се ръководи от внезапната поява на силна ретростернална болка. По локализация тя е като пристъп при стабилна ангина пекторис, но е по-силна, значително по-продължителна и не се повлиява или слабо се повлиява от нитроглицеринови медикаменти. Болката е съпроводена от чувство на тревога, често болните изпитват силен страх. Наблюдава се и вегетативна симптоматика - гадене, повръщане, изпотяване. По-често сърдечната атака се отключва в сутрешните часове и в покой. При 15-25% от случаите заболяването протича безболково. Това се случва при диабетици с полиневропатия и нарушения във вегетативната регулация, както и при възрастни хора.

Диагноза на острата исхемична болест на сърцето се поставя след физикален и инструментален преглед. От физикалното изследване най-често се установява блед и изплашен пациент, с изразено психическо и двигателно неспокойствие. Артериалното налягане може да е нормално, повишено или намалено в различна степен. Понякога може да се палпира дискинетичен (двоен) върхов удар. Аускултаторно може да се установи галопен ритъм поради поява на Т4 или Т3 (четвърти или трети тон). При исхемия на папиларен мускул може временно да се появи преходен систоличен шум. Нерядко се установява и перикардно триене.

Лечението на острата исхемична болест на сърцето може да се раздели на два етапа - доболничен и болничен. След установяване на диагнозата болните трябва да се обезболят, като се следи кръвното налягане. Ако болният не е с хипотония (ниско артериално кръвно налягане) му се дават нитроглицеринови медикаменти сублингвално (под езика), като се следи за внезапни спадания  артериалното налягане. Ако болният не е с хипотония, се настанява на легло с леко издигнат гръден кош спрямо крайниците на тялото, за да се ограничи венозното пълнене на сърцето и кислородната консумация. Основните медикаменти, които се използват при лечението на остра исхемична болест на сърцето са тромболитични средства, нитрати, бета-блокери, калциеви антагонисти, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ-инхибитори).