Други форми на остра исхемична болест на сърцето МКБ I24

Заболявания, които се характеризират с развитието на исхемична болест на сърцето (ИБС), представлява групата на други форми на остра исхемична болест на сърцето. В тази група заболявания не се включва стенокардията и исхемичната болест при новородено. ИБС представлява състояние на хроничен кислороден глад на сърдечния мускул (миокард) в резултат на намален хемодинамичен капацитет на коронарните артерии.

Миокардната тъкан се нуждае от непрекъснат приток на кислород. Това се обуславя от непрекъснатостта на сърдечната функция, от липсата на значим кислороден резерв и от невъзможността за работа в условията на кислороден глад. Исхемичната болест е най-честата причина за смърт в индустриалните страни, включително и у нас. Най-голяма честота на клинично изразената ИБС се наблюдава след 60-тата година при мъжете и след 70-тата година при жените.

Причина за развитието на други форми на остра исхемична болест на сърцето е общото действие и влияние на следните патологични състояния на организма:

• хиперлипопротеинемия;

• артериална хипертония;

• захарен диабет;

• тютюнопушене.

Най-честа причина за исхемична болест на сърцето е непълноценното артериално оросяване на миокарда поради стенозираща атеросклероза или спазми на коронарните артерии. Недостатъчната кислородна осигуреност на сърдечния мускул може да настъпи и при повишени функционални изисквания към миокарда, както и поради намален транспортен капацитет на кръвта (анемии, белодробни болести) и др.

Клиничната картина при други форми на острата исхемична болест на сърцето може да се опише в клинично-морфологично отношение с изявата на синдроми, обединени от понятието исхемична болест на сърцето. Симптомите зависят от степента и разпространението на атеросклеротично обусловената коронарна патология, от една страна, и характеристиката на миокардния отговор към кислородния глад, от друга. Развиват се четири основни синдрома:

• Ангина пекторис.

• Остър миокарден инфаркт.

• Хронична ИБС (ХИБС).

• Внезапна сърдечна смърт.

Основна проява на ИБС са стенозиращите плаки - атеросклеротичните плаки, които стесняват лумена на коронарния кръвоносен съд. Когато стенозата на съдовете надхвърли 75%, не е възможно адекватно повишаване на коронарния кръвоток при умерено или дори незначително покачване на кислородните нужди на миокарда. Такива стенози най-често се разполагат в проксималните третини на трите коронарни магистрали, въпреки че няма сегмент от коронарните артерии, който да е защитен от стенозираща атеросклероза. На този стенотичен фон усложненията, които могат да се развият в плаките (кръвоизлив, руптура, пристенна или оклузивна тромбоза), рязко увеличават риска от остра миокардна исхемия или остър микарден инфаркт. Спазмът на коронарните артерии играе водеща роля при вариантната ангина на Принцметал. В участъците от руптурирала атеросклеротична плака с тромбоцитна агрегация може да възникне мощна, но транзиторна вазоконстрикция под влиянието на освободения от тромбоцитите вазоконстриктор тромбоксан А2. Съдови спазми могат да бъдат индуцирани и от намалена продукция на ендотелни релаксиращи фактори при ендотелна дисфункция, повишена адренергична активност, както и от тютюнопушене.

Синдром на Dressler - представлява автоимунно обусловен синдром поради антитялообразуване срещу миокардни антигени. Проявява се най-често през 2-та до 6-ата седмица от острата фаза. Протича с температура, левкоцитоза, перикардит, плеврит, пневмонит, но може да протече олиго- или моносимптоматично.

Диагнозата при други форми на острата исхемична болест на сърцето се поставя въз основа на анамнестичните данни и оплаквания от страна на пациента. Извършва се физикален и инструментален преглед. Провеждат се и някои необходими лабораторни изследвания.

Лечението при други форми на острата исхемична болест на сърцето се повлиява добре от прилагане на некортикостероидни противовъзпалителни средства. При неуспех се прилагат кортикостероиди с добър ефект.