Синдром на Dressler МКБ I24.1
Сърдечно-съдов синдром, който се проявява като усложнение на острия миокарден инфаркт, се нарича синдром на Dressler. Синдромът на Dressler е известен още и като късен перикардит или постинфарктен синдром. Синдромът на Dressler се среща рядко и започва няколко седмици след инфаркта на миокарда (сърдечната мускулатура) и се характеризира с повишаване на телесната температура.
При късния перикардит се наблюдават следното:
- pericarditis;
- periarthritis humeroscapularis;
- pneumonitis.
Поради това се среща и още едно наименование на този синдром - синдром на 3 P.
Синдромът на Dressler е по-късната поява на перикардит с вероятна автоимунна генеза към миокарда, в резултат на сензитизация по времето на инфаркта. Доказани са автомиокардни автоантитела. Друга вероятна причина за възникване на синдрома на Dressler е активиране на латентна вирусна инфекция. Серозното възпаление на перикарда при този синдром е по-дифузно от това при ранния постинфарктен перикардит и може да обхване плеврата (серозна ципа, която покрива белия дроб отвън и вътрешната стена на гръдния кош) и перитонеума (серозна ципа, покриваща стените на коремната кухина и вътрешните органи).
Причина за развитието на синдрома на Dressler е острият миокарден инфаркт (ОМИ). ОМИ се дължи на запушване на коронарните кръвоносни съдове, които доставят на сърдечната тъкан кислород и хранителни вещества. Фактори, които довеждат до ОМИ са дислипидемия, повишено артериално кръвно налягане (хипертония), тютюнопушене, наднормено тегло, понижена двигателна активност, наследствена предразположеност и други.
Клиничната симптоматика на синдрома на Dressler включва повишена телесна температура, левкоцитоза, плеврит, пневмонит.
Диагностицирането на синдрома на Dressler се извършва след добре снета анамнеза по данни на пациентите и техните симптоми, физикален и инструментален преглед. С най-висока информативна стойност са електрокардиограма, ехокардиография, рентгенография. Извършват се и лабораторни изследвания.
Лечението на синдрома на Dressler включва медикаменти, понижаващи телесната температура, обезболяващи и в редки случаи кортикостероиди.
Коментари към Синдром на Dressler МКБ I24.1