Ревматичен миокардит МКБ I09.0

Възпалително заболяване, което обхваща мускулната тъкан на сърцето - миокард, се нарича ревматичен миокардит. В зависимост от хода на протичане ревматичният миокардит бива остър и хроничен. 

Причина за настъпване на ревматичен миокардит е ревматизма. Ревматизмът е системно възпалително заболяване на съединителната тъкан, което се дължи на остри инфекциозни процеси с бета-хемолитичен стрептокок от група А (най-често такива инфекции са фарингит - възпаление на лигавицата на гълтача и ангина - инфекция на небцовите сливици). Ревматизмът се изявява в детска възраст със специфични ревматични пристъпи и засяга предимно ставите, сърцето, кожата, подкожието и централната нервна система (ЦНС). 

Клиничната картина на ревматичния миокардит се характеризира най-често с:

• гръдна болка;

• фебрилитет (повишаване на телесната температура) и изпотяване;

• задух и лесна уморяемост;

• сърцебиене и тахикардия (повишаване на сърдечната честота над 100 удара/минута);

• полиатралгия;

• хорея;

• подкожни възли;

• в 50-90 % от случаите може да има кожни изменения - erythema marginatum.

Диагноза на заболяването ревматичен миокардит се поставя след добре проведена анамнеза по данни на пациента за минали тежки инфекциозни процеси на горните дихателни пътища, физикални и инструментални изследвания.

От физикалното изследване при аускултация се установява:

• отслабени сърдечни тонове;

• митрална или трикуспидална регургитация (връщане на кръв съответно през двукрилата и трикрилата клапи на сърцето);

• перикардно триене - установява се при наличие на придружаващ перикардит.

Инструменталните изследвания, които могат да се извършват с диагностична цел са:

• Електрокардиограма (ЕКГ);

• Рентгенография на гръден кош;

• Ехокардиография.

Стандартните лабораторни тестове за диагнозата миокардит не са специфични. За изключване на системно възпалително заболяване е показан ревматологичен скрининг. Активността на ревматизма се определя с лабораторните данни: ускорено СУЕ, левкоцитоза, положителен С-реактивен протеин, увеличение на фибриногена, повишен антистрептолизинов тест - AST като белег за прекарана стрептококова инфекция. 

Лечението на ревматичния миокардит зависи от клиничната характеристика на заболяването. В острата фаза на ревматичния миокардит не са показани нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и е необходимо спирането им, ако са приемани преди диагностициране на заболяването. Докато при хроничния ревматичен миокардит е препоръчително приемането на НСПВС. При симптоми на остра сърдечна недостатъчност се прилагат парентерално (чрез венозно инфузиране на медикаментите) диуретици, нитрати. Към терапията се добавят и средства, повлияващи ревматизма - антибиотици от групата на пеницилините.