Остър субендокарден инфаркт на миокарда МКБ I21.4

Форма на исхемичната болест на сърцето (ИБС) представлява острият субендокарден инфаркт на миокарда. Заболяването се разглежда като отделна нозологична болестна единица. Острият субендокарден инфаркт на миокарда се характеризира със запушване на коронарните кръвоносни съдове, доставящи необходимите за правилното функциониране на сърцето кислород и хранителни вещества. Острият субендокарден инфаркт на миокарда ангажира около 1/3 от дебелината на сърдечната стена. 

Причина за развитието на острия субендокарден инфаркт на миокарда може да бъде наличието на коронарна тромбоза - образуване на тромб в лумена на коронарната артерия, в резултат на което се преустановява кръвотока към съответната структура на сърцето. Когато прекъсването на кръвния ток е повече от 15-20 минути, настъпват необратими изменения в клетките на сърцето (кардиомиоцитите) и това води до загиване на част от мускула със съответните тежки последствия и усложнения. На мястото на загиналата сърдечна тъкан с времето се образува съединителна тъкан, която не може пълноценно да изпълнява функциите на мускулната тъкан. 

Патоанатомично при острият субендокарден инфаркт на миокарда се наблюдава образуване на атеросклеротична плака по вътрешната повърхност на стената на кръвоносния съд - това е участък от стената на артерията, в който има отлагане на холестерол, липиди и други. Атеросклеротичните плаки водят до задебеляване на коронарната стена, в резултат на което лумена на съда се стеснява, ограничава се кръвотока през този участък и се затруднява изхранването на съответната сърдечно -  мускулна структура. Коронарните тромби при острия субендокарден инфаркт на миокарда не се образуват на случайно място, а на местата, където има атеросклеротична плака. 

Клиничната картина на острия субендокарден инфаркт на миокарда се състои от следните симптоми:

• остро явяваща се болка в областта на задгръдната кост, която може да ирадиира (насочва) към лявото рамо и лявата ръка, болката е стягаща, режеща, нетърпима, понякога може да бъде придружена от гадене, повръщане;

• недостиг на въздух;

• сърцебиене;

• изпотяване.

При някои пациенти, страдащи от диабет, тези оплаквания могат да бъдат много по-слабо изразени или дори да липсват. 

Диагнозата на острия субендокарден инфаркт на миокарда се поставя след добре проведена анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания. Извършва се физикален и инструментален преглед. От физикалното изследване най-често се установява следното:

• блед и изплашен пациент, с изразено психическо и двигателно неспокойствие;

• артериалното налягане може да бъде нормално, повишено в различна степен, както и намалено като следствие от рефлекторната вазодилатация при топли крайници.

При аускултация (преслушване) на сърцето може да се установи галопен ритъм, поради поява на Т3 и Т4. При исхемия на папиларен мускул, може да се появи преходен систолен шум или перикардно триене.

От лабораторните изследвания се установява левкоцитоза до 15000, която настъпва след часове от миокардния инфаркт и трае до 7 дни. След няколко дни се ускорява СУЕ (Скорост на Утаяване на Еритроцитите) и остава повишена 1 - 2 седмици във връзка с повишаване на острофазовите белтъци. Прогностично значение има повишението на С - реактивния протеин. Кръвната захар може да е леко повишена, поради покачване на контраинсуларните хормони, като при една част от болните се изявява диабет. Особено важни за диагнозата са серумните ензими - креатининфосфокиназа (СК, КФК), лактатдехидрогеназа (ЛДХ).

Извършват се следните инструментални изследвания:

• електрокардиограма - висока и остра Т-вълна, като израз на исхемичния процес, монофазна деформация на QRS-комплекса, вследствие на клетъчно увреждане - издигане (елевация) на ST-сегмента, формира се патологичен Q-зъбец;

• ехокардиография - дава характерна картина на хипо- (понижена) до акинезия (липсваща активност) на определен сегмент с компенсаторна хиперкинезия (повишена активност) на срещулежащите отдели на сърдечната мускулна стена.

Лечението на острия субендокарден инфаркт на миокарда включва прилагането на следните медикаменти:

• нитрати;

• бета - блокери;

• АСЕ - инхибитори.