Атеросклеротична болест на сърцето МКБ I25.1

Oгнищен дегенеративен процес, дължащ се на натрупването на липиди под формата на холестерол и холестеролови естери, на фиброзна тъкан и калциеви отложения по вътрешната повърхност на стените на коронарните кръвоносни съдове, представлява заболяването атеросклеротична болест на сърцето. Към атеросклеротична болест на сърцето спадат атером на коронарните артерии, атеросклероза на коронарните артерии, болест на коронарните артери и склероза на коронарните артерии.

Причината за атеросклеротичната болест на сърцето не е разгадана напълно. Основните рискови фактори, които имат доказана причинна връзка с развитието на заболяването са:

• дислипидемия;

• артериална хипертония (повишаване на артериалното кръвно налягане);

• захарен диабет;

• наднорменото тегло;

• ограничената физическа активност;

• продължителната психоемоционална напрегнатост и повишената професионална амбицизност;

• фамилна обремененост;

• тютюнопушене.

Патогенетично за развитие на атеросклеротична болест на сърцето има многобройни теории. Групата от хипотези за "съдовата увреда" се основава на въздействията на една системна агресия върху ендотелните клетки от страна на редица патогенетични фактори. Това са токсични, инфекциозни, механични - от турбулентността на кръвта, имунологични и други фактори, които увреждат ендотелния интегритет и по различен механизъм довеждат до развитието на атероми.

Липидната хипотеза разглежда атерогенезата като последица на повишено ниво на холестерола и триглицеридите в серума, а също и на повишение на липопротеините с ниска и много ниска плътност, отклонения съпровождани от понижена серумна концентрация на липопротеините с висока плътност и на холестерола в тях. Моноклоналната хипотеза на атеросклерозата изхожда от възможността интималните лезии да са последица на ултипликацията на една-единствена гладкомускулна клетка. Лизозомалната теория приема, че атеросклерозата е резултат на лизозомна ензимна агресия и на лизозомна недостатъчност на холестеролови естерни хидролази.

Атеросклеротичната плака стеснява съдовия лумен и създава условия за нарушен кръвоток в съответната съдова област. Улцерацията на плаката се последва от натрупване на тромбоцити и формиране на тромб. Запушването на засегнатия съд е процес, който зависи от активността на многофакторния и тромботичен процес, големината на съда и стадия на атерома, както и от физиологичната фибринолиза, препятстваща появата на оклузия. 

Клиничната картина на атеросклеротичната болест на сърцето е разнообразна, от безсимптомно или субклинично протичане до поява на исхемични епизоди и накрая до развитие на миокарден инфаркт.

Диагнозата на заболяването атеросклеротична болест на сърцето се поставя с помощта на коронарна ангиография - рентгено - контрастно изследване на коронарните кръвоносни съдове на сърцето.

Прогнозата и лечението на атеросклеротичната болест на сърцето е свързана тясно с профилактиката и възможността за максимално коригиране на рисковите фактори. Прогнозата зависи от органното засягане и от настъпването на невъзвратими исхемични нарушения.