Други болести на митралната клапа МКБ I05.8

Недостатъчността на митралната клапа се включва към групата на другите болести на митралната клапа. Клапната недостатъчност се характеризира с настъпване на изменения в анатомичната структура и функция на двукрилата митрална клапа, разположена между лявито предсърдие и лявата камера.

Причини за развитието на други болести на митралната клапа могат да бъдат:

• фиброза, калцификация или скъсяване на клапните структури;

• руптура на папиларен мускул при инфаркт на миокарда;

• инфекциозен ендокардит;

• разкъсване на клапните платна при травми, дегенерационни процеси и други.

Клиничната картина при клапна недостатъчност не е ясно изразена. При наличие на симптоми пациентите могат да съобщават за:

• интермитентна гръдна или епигастрална болка;

• лесна уморяемост и напрегнатост;

• сърцебиене;

• ортостатизъм.

Гръдната болка най-често е атипична с голяма продължителност и без връзка с физически натоварвания, но може да има и типична характеристика на ангина и да се засилва при физическа активност. Сърцебиенето се дължи на често срещаните ритъмни нарушения.

Диагнозата недостатъчност на митралната клапа се поставя след добре снетата анамнеза по данни на пациента и след щателен физикален и инструментален преглед.

От физикалното изследване при аускултация се установява следната находка:

• мезо-телесистолен клик - високочестотен тон, който се дължи на рязкото изпъване на chordae tendineae при пролабиране на клапните платна към лявото предсърдие;

• апикален мезо-телесистолен или холосистолен шум - дължи се на регургитацията и колкото по-продължителен е шума, толкова по-тежко изразена е регургитацията.

Кликът и шумът не са задължителни находки.

От инструменталните изследвания се извършва:

• Електрокардиограма (ЕКГ) - обикновено е с нормална характеристика и не дава информация за наличие на заболяването;

• Ехокардиографията (ЕхоК)- основно средство за диагностициране на пролапса на митралната клапа, дава информация за наличие на регургитация и нейната степен на изразеност;

• Сърдечна катетеризация - инвазивен инструментален метод, който се използва в по-редки случаи, най-вече при предоперативна подготовка на пациента с тежка митрална инсуфициенция. Включва измерване на налягания и лява вентрикулография (изобразяване на лявото предсърдие).

Безсимптомните пациенти, без ритъмни нарушения или с малка митрална регургитация не се нуждаят от фармакологично лечение. При тях е необходим ехокардиографски контрол през интервал от една до две години, а при прогресиране на митралната регургитация - през 6 - 12 месеца.

Поведението в останалите случаи на други болести на митралната клапа включва следното:

• профилактика на инфекциозния ендокардит при пациенти с характерна ЕхоК-находка и наличие на систолен шум;

• лечение на ритъмните нарушения - бета-блокери, антиаритмични средства;

• третиране на прекордиалния дискомфорт - бета-блокери;

• лечение на сърдечната недостатъчност при тежка регургитация;

• антикоагулантна или антиагрегантна терапия в случаите на системен емболизъм;

• оперативно лечение - реконструкция и протезиране на клапата, при тежка регургитация със симптоматика, неповлияваща се от лекарствената терапия.