Ревматични болести на митралната клапа МКБ I05

Група заболявания, които протичат с деформация на митралната клапа след предшестващ епизод на остър ревматичен валвулит, се наричат ревматични болести на митралната клапа. Деформацията най-често води до комбиниран клапен порок- с прояви както на стеноза (стесняване), така и на инсуфициенция (недостатъчност), но с преобладаване на едната или другата компонента.  

При хроничен ревматичен митрален валвулит обикновено по-често се явява стеноза, отколкото инсуфициенция. Заболяването се среща по-често при жени. Клапните платна са фиброзно задебелени, ригидни, срастнали в комисури и ръбове. Хордите задължително са задебелени, уплътнени и скъсени.

Стеноза на митралната клапа е заболяване на митралната клапа, което се характеризира със затруднено преминаване на кръв през стеснената митрална клапа. Резултат на това е хипертрофията (задебеляване и увеличаване) и дилатацията (разширение и отпускане) на лявото предсърдие на сърцето, задебеляване и неравност на ендокарда с чести пристенни тромбози и висок риск от тромбоемболични усложнения в големия кръг на кръвообращението. Основен риск при тромбите в лявото предсърдие е внезапната тампонада на митралния остиум със смъртен изход. Прогресиращата задръжка на кръв в лявото предсърдие постепено се пренася чрез белодробните вени в белите дробове, където настъпва хроничен белодробен застой. Развитата белодробна хипертония прогресивно обременява дясната сърдечна половина, която хипертрофира, дилатира и декомпенсира с „пренасяне” на застоя и в големия кръг на кръвообращението- развиват се цианотична индурация на слезка и бъбреци, мускатов черен дроб или кардиачна фиброза и оточен синдром до аназарка. Значително дилатираното ляво предсърдие може да предизвика медиастинална компресия.

Инсуфициенция на митралната клапа е заболяване, което се характеризира със задебеляване на митралните клапни платна и ретрахираност, което води до невъзможност за затваряне на клапата и от тук до регургитация (връщане или изтичане) на кръв от лявата камера в лявото предсърдие по време на камерната систола (съкращение на сърдечната мускулатура). Допълнителният кръвен обем, събран в лявото предсърдие, се връща свободно в лява камера по време на диастола (отпускане на сърдечната мускулатура). Повишеното обемно натоварване постепенно води до хипертрофия и дилатация, както на предсърдието, така и на камерата. В хода на еволюцията се образува застой в белия дроб, прогресиращо дясно обременяване с хипертрофия и дилатация на дясната сърдечна половина и пренасяне на застоя в големия кръг на кръвообращение.

Причина за развитието на ревматични болести на митралната клапа е бета - хемолитичният стрептокок от група А. Заболяването се предшества от стрептококова инфекция, поразяваща най-често гълтача (фарингит) и небцовите сливици (тонзилит). Общата инфекция на двете анатомични структури се нарича - тонзилофарингит.

Клиничната картина при ревматични болести на митралната клапа се характеризира със следните оплаквания и симптоми:

• задух при физически усилия;

• сърцебиене и опресия в гръдната област;

• отделяне на пенести розови храчки при наличие на белодробен застой.

Диагнозата на ревматични болести на митралната клапа се поставя с помощта на следните инструментални методи на изследване:

• електрокардиография;

• ехокардиография;

• инвазивна диагностика- ангиография.

Лечението на ревматични болести на митралната клапа включва лечение на основното заболяване - ревматизма с антибиотици от групата на пеницилините. Медикаментозното лечение на митралния порок се провежда с:

• AСЕ- инхибитори;

• диуретици;

• бета-блокери;

• сърдечни гликозиди.

При тежка степен на засягане на митралната клапа се прилага оперативно лечение- клапно протезиране.