Болест на митралната клапа, неуточнена МКБ I05.9

Хроничното увреждане на митралната клапа на сърцето, което може да доведе до стеноза (стесняване) на платната на клапата, а по-късно и до нейната недостатъчност (инсуфициенция на митралната клапа), се включва в болестта на митралната клапа, неуточнена. В резултат на тези увреждания на митралната клапа се наблюдава връщане (регургитация) на кръв от лявата камера към лявото предсърдие по време на систола (съкращение) на сърдечната мускулатура. По този начин клетките на организма страдат от недостатъчно снабдяване с кислород и хранителни вещества, които те нормално получават с кръвта.

Причина за развитието на болест на митралната клапа може да бъде прекаран ревматичен ендокардит. Многократните ревматични пристъпи водят до митрална стеноза и инсуфициенция. При жените заболяването се среща по-често, поради наличието на някои специфични за тях хормонални фактори като - хиперфоликулинемия и хиперестрогенемия, които имат значение за алергизирането на организма.

Клиничната картина при болест на митралната клапа е различна. В началото на заболяването може да липсват оплаквания от страна на пациента. По-късно като първи оплаквания се явяват следните симптоми:

• лесна уморяемост и ограничаване на физическата дейност;

• задух първоначално при физически усилия, а по-късно и при покой;

• обща слабост;

• сърцебиене;

• наличие на влажни хрипове, поради застой в белодробното кръвообращение;

• ортопнея - задух, който се явява в легнало положение и отминава след изправяне на болния в леглото;

• цианоза - посиняване на кожата на лицето и видимите лигавици, поради недостатъчно снабдяване на тъканите и клетките с кислород.

Диагнозата на хроничното увреждане на митралната клапа се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента и неговите клинични оплаквания. Извършва се физикален и инструментален преглед.

От физикалния преглед при аускултация (преслушване) на сърцето се установява следната патологична находка, важна за поставяне на правилна диагноза:

• систоличен шум на сърдечния връх, който се провежда назад към аксиларната област;

• усилен и раздвоен втори пулмонален тон;

• в някои случаи има и пристъпи на предсърдно мъждене.

От инструменталния преглед се извършва следното:

• Електрокардиограма (ЕКГ) - дава данни за изместване на електрическата ос надясно, остри и високи P - вълни и данни за хипертрофия (увеличаване) на дясната камера;

• Рентгенография на гръден кош - установява се белодробен застой, разширена сянка на белодробната артерия и на лявото предсърдие, може да има и наличие на калцификации на митралните клапи;

• Ехокардиография - дава данни за наличие на разширени леви сърдечни кухини - предсърдие и камера, промяна в структурата на митралната клапа и наличие на регургитация на кръв.

Лечението при болест на митралната клапа може да включва:

• спазване на физически режим;

• антибиотична профилактика при необходимост;

• лечение на сърдечната недостатъчност;

• приложение на медикаменти, понижаващи сърдечната честота при предсърдни тахиаритмии;

• антикоагулантна профилактика.