Съчетание на хипертонично сърце с хипертоничен бъбрек и с бъбречна недостатъчност МКБ I13.1

Заболяване на сърдечно-съдовата система, което се характеризира с развитие на артериална хипертония (повишено артериално кръвно налягане), повишено налягане на кръвния ток в бъбречните артерии, в следствие на което се развива бъбречна недостатъчност, се нарича съчетание на хипертонично сърце с хипертоничен бъбрек и с бъбречна недостатъчност.

Бъбречната недостатъчност може да бъде остра или хронична, като последната е със значително по-добра прогноза за живота на пациента.

Причини за развитието на съчетание на хипертонично сърце с хипертоничен бъбрек и с бъбречна недостатъчност може да бъдат следните:

• артериосклероза на кръвоносните съдове;

• заболяване на сърдечните клапи - вродени сърдечни малформации, развитие на стеноза и инсуфициенция;

• коарктация на аортата;

• дисекация на аортата;

• туморни процеси;

• възпалителни заболявания на бъбреците;

• нарушения в правилното функциониране на ендокринната система и други.

Клиничната картина на заболяването съчетание на хипертонично сърце с хипертоничен бъбрек и с бъбречна недостатъчност включва следните оплаквания, които пациентите съобщават:

• болка в областта на кръста (по проекция на бъбреците) - болката може да е едностранна или двустранна, силна или слаба, постоянна или непостоянна;

• сърцебиене;

• задух и недостиг на въздух при физически усилия или в покой.

Диагнозата на заболяването съчетание на хипертонично сърце с хипертоничен бъбрек и с бъбречна недостатъчност се поставя на базата на провеждане на клиничния преглед и редица лабораторни и инструментални изследвания. Необходимо е известно проследяване на пациента как ще се развие състоянието му във времето, тъй като диагнозата не може да бъде категорична само от провеждане на един преглед.

Назначават се следните изследвания:

• кръвни изследвания - могат да сочат за наличие на анемия (при намаляване броя на еритроцитите - червените кръвни клетки);

• биохимични изследвания на кръвта - урея, креатинин, пикочна киселина;

• изследване на алкално-киселинните показатели (КАС);

• изследване нивото на някои хормони - паратхормон - хормон, отделящ се от околощитовидните жлези;

• количествено и качествено изследване на урината;

• ехография на бъбреци;

• ехокардиография - дава данни за правилното функциониране и размери на сърцето.

Лечението на съчетание на хипертонично сърце с хипертоничен бъбрек и с бъбречна недостатъчност е комплексно и зависи от стадия на заболяването.

Първоначално е необходимо лечение на основното заболяване, довело до развитие на бъбречна недостатъчност. Прилагат се кортикостероиди по различни и специални схеми при лечение на гломерулонефритите и преустановяване приема на медикаменти, които имат токсично действие за бъбреците. Необходимо е да се осъществи добър контрол на артериалната хипертония и кръвната захар при пациенти с диабет. Препоръчва се спазването на специална диета - намаляване на приема на белтъчни и мазни храни.