Ревматична аортна стеноза и инсуфициенция МКБ I06.2

Комбиниран аортен порок, съчетаващ се с едновременно развитие на стеноза и инсуфициенция на аортната клапа, представлява заболяването ревматична аортна стеноза и инсуфициенция. Стенозата на аортната клапа представлява стеснение на отвора на клапата по време на систола (съкращение на сърдечния мускул), затрудняващо изтласкването на кръв от лявата камера към лумена на аортата. Инсуфициенция на аортата е непълно затваряне на аортната клапа по време на диастола (отпускане на сърдечния мускул) с връщане (регургитация) на кръв от аортата към лявата камера.

Причина за развитието на ревматична аортна стеноза и инсуфициенция е ревматизмът. Ревматизмът е остро възпалително заболяване, което се проявява 2-4 седмици след инфекция, причинена от бета-хемолитичен стрептокок от група А и може да увреди структурите на сърдечните клапи. За ревматизма значение имат минали тежки инфекции на горните дихателни пътища - най-често фарингит (възпаление на лигавицата на гълтача) или ангина (остро инфекциозно заболяване на сливиците).

Патофизиологично при ревматичната аортна стеноза и инсуфициенция е налице комбинация от тензионно (в резултат на стенозата) и обемно (дължи се на инсуфициенцията) обременяване на лявата камера. Възможни са и два варианта - с преобладаваща инсуфициенция или с преобладаваща стеноза на клапата.

В зависимост на съотношението на промените преобладават хемодинамичните характеристики и клиничните изяви на по-изразената клапна лезия.

Клиничната картина при ревматичната аортна стеноза и инсуфициенция може да се раздели на следната симптоматика:

1. При преобладаваща инсуфициенция на аортната клапа на преден план са периферносъдовите промени с ниско диастолно налягане - лесна уморяемост и задух при физически усилия; ортопнея - пристъпен нощен задух в легнало положение, който отминава, след като болния заеме седнало положение в леглото; сърцебиене, тахикардия (повишаване на сърдечната честотата над 100 удара/минута) и екстрасистоли (преждевременно съкращение на сърдечния мускул).

2. При преобладаваща стеноза на аортната клапа изпъкват проявите на angina pectoris, замайване и синкопи, диастолното артериално налягане е нормално.

Диагнозата за ревматичната аортна стеноза и инсуфициенция се поставя след провеждане на подробна анамнеза по данни на болния и след извършване на физикален и инструментален преглед. Aускултаторната находка при комбиниран аортен порок включва диастолен шум на аортна регургитация; груб систолен шум на аортното място с ирадиация към каротидите и дясната подключична артерия; отслабен или липсващ А2 (аортна съставка на втори сърдечен тон).

От инструменталните изследвания полезна информация носят електрокардиограмата (ЕКГ) - обемно обременяване на лявата камера на сърцето, нарушения на вътрекамерната проводимост и камерни аритмии; рентгеново изследване - установяват се разширени надолу и наляво лява камера и разширена аорта с липса на промяна или леко напречно разширение в областта на сърдечната талия - създава се аортна конфигурация на сърдечно-съдовата сянка; ехокардиография (ЕхоК) - използва се за диагностициране на ревматичната аортна стеноза и инсуфициенция, оценка на етиологията и степента на нейното развитие; сърдечна катетеризация - инвазивно изследване, което се използва в случаи, при които ЕхоК не дава достатъчно данни за точна оценка на левокамерната функция и тежестта на аортното нарушение.

Диференциалната диагноза при ревматичната аортна стеноза и инсуфициенция се прави със сърдечно-съдови заболявания, протичащи с диастолен шум на сърдечната основа; състояния с дилатация и хипертрофия на лявата камера; заболявания, които за причина за недостатъчност на лявата камера на сърцето.

Лечението на ревматичната аортна стеноза и инсуфициенция може да бъде консервативно и оперативно. Консервативното лечение се състои в редовен контрол, профилактика и етиологично лечение на ревматизма; ограничаване на физическата активност и приемът на Nacl; приемане на подходящи медикаменти - вазодилататори (съдоразширяващи лекарствени средства), дигиталисови гликозиди и диуретици.

Оперативното лечение на заболяването включва протезиране на аортната клапата с механична и по-рядко биологична протеза.