Ревматични болести на аортната клапа МКБ I06

Заболявания на сърдечно - съдовата система, които се характеризират с настъпване на дегенератични патологични процеси на аортната клапа, водещи до нейната стеноза (стесняване) или инсуфициенция (недостатъчност), се наричат ревматични болести на аортната клапа. Заболяването ревматични болести на аортната клапа е състояние, което се предшества от остър ревматичен валвулит, който от своя страна се дължи на ревматизма.

Хрониченият ревматичен аортен валвулит се среща се по-често при мъже. Преобладават случаи на съчетание с митрални пороци. Изолираните аортни стенози и инсуфициенции са подчертано редки. Обикновено аортните пороци са комбинирани, с превалиране на стенотичната или инсуфициентната компонента:

• стеноза на аортната клапа - клапните платна са задебелени, уплътнени, срастнали в комисури и ръбове, нерядко с калциеви отлагания. Формира се ригиден отвор, често с триъгълна форма или окръглен, което дава възможност за лесно определяне на неговата площ. Намалението му над 50% от нормалното увеличава съпротивлението срещу изтласкването на кръв в аортата. За поддържане на адеквaтна циркулация лявата камера е принудена да развива високо налягане при контракция, понякога над 250 mm Hg стълб, поради което тя компенсаторно хипертрофира (задебелява и увеличава рамерите си);

• аортна инсуфициенция - деформираните и сраснали в комисурите платна са ретрахирани към аортната стена, което води до връщане (регургитация) на кръв от аортата в лявата камера и до нейното обемно натоварване с последващи хипертрофия и дилатация (отпускане). При аортни пороци кардиомегалията е значителна и общото сърдечно тегло може да надхвърли 800 г. Сърцето получава характерната аортна конфигурация. С напредване на обременяването лявата камера постепенно декомпенсира, митралният пръстен се отпуска и настъпва релативна митрална недостатъчност. Значително нарасналата мускулна маса на лявата камера в условията на относително намален коронарен кръвоток при тежки аортни пороци престава да се оросява пълноценно и поради това предимно субендокардно се намират и изразени миокардиосклеротични промени.

Причина за развитието на ревматични болести на аортната клапа е бета - хемолитичният стрептокок от група А. Заболяването се предшества от наличието на стрептококова инфекция в миналото, която е протекла като фарингит (възпаление на гълтача) и тонзилит (възпаление на небцовите сливици).

Клиничната картина при ревматични болести на аортната клапа се характеризира със следните оплаквания и симптоми:

• сърцебиене и болки в гръдната област;

• лесна уморяемост при физическо натоварване, а по-късно с напредване на заболяването и в покой;

• задух и цианоза.

Диагноза на заболяването ревматични болести на аортната клапа се поставя, като преди това се диагностицира прекараната в миналото стрептококова инфекция - повишен AST или положителна посявка от гърлен смив за наличието на бета - хематологичен стрептокок от група А. Твърде суспектни данни за ревматична активност при болен с ревматичен сърдечен порок са:

• бързо прогресираща сърдечна недостатъчност;

• нарастваща кардиомегалия;

• поява на нови сърдечни шумове;

• новопоявили се промени в ЕКГ.

Лечението на ревматични болести на аортната клапа включва лечение на ревматизма с помощта на антибиотици и терапия на аортния порок. Медикаментозно лечение се прилага при тежка степен на засягане на аортната клапа. Прилагат се вазодилататори- АСЕ-инхибитори, калциеви антагонисти, бета-блокери. При много тежка степен на засягане се прибягва към оперативно лечение.