Сърдечна хирургия

› Въведение

› Исторически факти

› Видове сърдечни операции

› Рискове при кардиохирургични операции

› Следоперативно възстановяване

Въведение

Сърдечната хирургия или сърдечно-съдовата хирургия е хирургична специалност, която се фокусира основно върху тежко протичащи заболявания на сърдечно-съдовата система. Най-често се използва за лечение на усложнения от:

• Исхемична болест на сърцето
• Вродени сърдечни пороци (най-често засягащи сърдечните клапи)
• Ендокардит
• Ревматизъм
• Атеросклероза

Съществуват различни хирургични техники в зависимост от основното заболяване, както и общото състояние на пациента. Съществуват множество контраиндикации за извъшрването на сърдечно-съдови операции, тъй като повечето пациенти са в тежко състояние. Най-често срещаната е отворената сърдечна хирургия, при която се отваря гръдния кош. Особено често се използва за коронарен байпас, при възрастни пациенти с висока степен на запушване на коронарните артерии.

С напредване на времето, както във всяка хирургична специалност, и в кардиохирургията се въвеждат все повече минимално инвазивни оперативни техники. Чрез тях се осигурява по-бързото възстановяване на пациентите, което в някои случаи е в рамките на дни или седмици.

Исторически факти

Най-ранните данни за извършени операции на перикарда (торбичката, която обгражда сърцето) датират от 19-ти век и са извършени от Франсиско Ромеро, Хенри Далтън и др. Първата операция на самото сърце е извършена от Аксел Капелен през 1895 г. Той лигира кървяща коронарна артерия при 24-годишен пациент, който е с прободна рана в областта на сърцето. Въпреки че пациентът умира няколко дни след операцията от инфекция, е важно да се отбележи неизвестната дотогава сложна сърдечна операция, с която се поставя началото на кардиохирургията.

С началото на 20-ти век се бележи началото на кардиохирургията при пациенти с вродени или придобили сърдечни пороци като:
митрална и аортна инсуфициенция или стеноза

• аортна коарктация
• необлитерирал боталов проток (ductus arteriosus)
• междукамерни и предсърдни дефекти

Видове сърдечни операции

Сред най-често срещаните и използвани видове сърдечни операции са:

• Отворена сърдечна хирургия - при този вид операция хирургът прави голям разрез и отваря гръдния кош на пациента, за да има достъп до самото сърце. Отворената хирургия се отнася до отворения достъп на гръдния кош, а не до самото сърце. Въпреки това, съществуват различни оперативни техники за заболявания, при които е нужно отваряне и на самото сърце. За да се оперира самото сърце, в миналото са установили, че за временно спиране на сърдечната дейност пациентът се е поставял в хипотермия (намалена температура). В наши дни за временно спиране на сърдечната дейност, пациентът се поставя на сърдечно-белодробен байпас. Най-общо казано тази машина може временно да изпълнява функциите както на сърцето, така и на белите дробове, докато трае самата операция.
• Съвременна сърдечна хирургия - в началото на 90-те години на миналия век хирурзи започват да правят коронарен байпас, без да използват кардиопулмоналната машина. При тези операции сърцето продължава да бие, но се използват различни методи за стабилизиране и осигуряване на почти неподвижна работна зона. Най-често използваният съд за байпас е повърхностната вена на долния крайник (v. saphena).
• Трансплантация на сърце - още през далечната 1945 г. патолог успешно трансплантира сърце от жаба на друга жаба, както и от куче на друго куче. За баща на трансплантацията на сърце се счита Норман Шумуей, въпреки че той не е извършил първата такава операция. Тя е извършена в Кейптаун през 1967 г.
• Минимално инвазивна хирургия - съвременен метод, който се използва като алтернатива на отворената хирургия. Тя включва разрези на гръдната стена, които са с размери от по 1-2 см, като през тях се вкарват камера и специфични инструменти за операцията.
• Смяна на сърдечна клапа - при патологично увреждане на някоя от сърдечните клапи, се пристъпва към смяната и с изкуствена или биологична клапа. Едно от възможностите за операция е чрез катетър, който се поставя през голям кръвоносен съд (най-често бедрената артерия).
• Поставяне на пейсмейкър - за лечението на различни ритъмно-проводни нарушения на сърцето обикновено се прилагат различни групи лекарствени средства, както и комбинации между самите медикаменти. При някои пациенти с тежко ритъмно разстройство, може да се постави пейсмейкър в подкожието, като неговите проводници се свързват директно със сърдечните камери. Устройството изпраща електрически импулси, за да контролира сърдечния ритъм.

Рискове при кардиохирургични операции

Повечето сърдечни операции са големи, отнемащи много време и се правят при пациенти в тежко състояние. Въпреки че често са успешни, те носят своите рискове. Сред най-честите рискове са:

• Кървене (периоперативно и постоперативно)
• Инфекция
• Ритъмни нарушения на сърцето (най-често камерно и предсърдно мъждене, които са животозастрашаващи)
• Увреждане на тъканите на сърцето, бъбреците, черния дроб и белите дробове (при по-продължително използване на кардиопулмонален байпас

Рискът е по-висок при пациенти с данни за придружаващи заболявания като диабет, заболяване на периферните артериални съдове, бъбречно или белодробно заболяване.

Различни фармакологични и нефармакологични подходи за превенция могат да намалят риска от предсърдно мъждене след операция и да намалят продължителността на болничния престой, но няма доказателства, че това подобрява преживяемостта. Към фармакологичните подходи, най-често се използват бета-блокери. Има доказателства, че предоперативното прилагане на тези медикаменти намалява честотата на фабрилациите и камерните аритмии при пациенти, подложени на сърдечни операции. Към нефармакологичните подходи се посочва основно предоперативната физиотерапия, която намалява рискът от белодробни усложнения поради застой.

Следоперативно възстановяване

Времето за възстановяване зависи основно от вида на самата операция, която предстои. Болничният престой е в рамките на няколко дни при пациентите с добро общо състояние. Изписват се пациентите, които се възстановяват бързо, като то продължава в домашна обстановка за неопределено време. Болните в тежко състояние или с наличие на някакво усложнение, прекарват повече време в болница, тъй като имат риск от възникване на постоперативни усложнения. Например, пълното възстановяване от традиционния байпас на коронарната артерия може да отнеме от 6 до 12 седмици или повече.

Изображения: freepik.com