Ревматична аортна инсуфициенция МКБ I06.1

Придобито първично увреждане на аортната клапа, което се дължи на ревматизма представлява заболяването ревматичната аортна инсуфициенция (недостатъчност на аортната клапа). Ревматизмът е остро възпалително заболяване, което се проявява 2-4 седмици след инфекция, причинена от бета-хемолитичен стрептокок от група А и може да увреди структурите на сърдечните клапи. Ревматичната аортна инсуфициенция се характеризира с непълно затваряне на аортната клапа с връщане (регургитация) на кръв от аортата към лявата камера по време на систола (съкращение на сърдечния мускул). 

Причините за възникване на ревматична аортна инсуфициенция са свързани с предшестващ ревматизъм и минали тежки инфекции на горните дихателни пътища (фарингит - остро възпаление на лигавицата на гълтача, ангина - остро инфекциозно заболяване на сливиците). 

Патофизиологично при ревматичната аортна инсуфициенция се наблюдават следните изменения:

• обемно обременяване на лявата камера;

• хипертрофия (увеличение размерите) и дилатация (разширение) на лявата камера, дилатация на аортата;

• дилатация на митралния клапен пръстен с релативна митрална инсуфициенция (недостатъчност на двукрилата клапа);

• в някои случаи хипертрофия и дилатация на ляво предсърдие.

При наличие на инсуфициенция аортната клапа не се затваря плътно, поради което възниква рефлукс (регургитация) на кръв от аортата към лявата камера по време на диастола (отпускане на сърдечния мускул). Това е причина за типичните промени в артериалното кръвно налягане - повишаване на систолното артериално налягане и понижаване на диастолното артериално налягане. 

Клиничната картина на ревматичната аортна инсуфициенция се характеризира със следната симптоматика:

• лесна уморяемост, задух при физически усилия;

• ортопнея - пристъпен нощен задух в легнало положение, който отминава, след като болния заеме седнало положение в леглото;

• усещане на силни сърдечни удари, най-често в легнало положение, сърцебиене при тахикардия (повишаване на сърдечната честота над 100 удара/минута) и силно усещане на камерните екстрасистоли (преждевременно съкращение на сърцето).

Диагноза за наличие на ревматична аортна инсуфициенция се поставя след добре снетата анамнеза по данни на болния и пълен физикален и инструментален преглед.

От физикалния преглед при оглед и палпация се установява изместен наляво и надолу, усилен и разширен върхов сърдечен удар.

При аускултация се наблюдава следната находка:

• аортен ранен диастолен шум - високочестотен, духащ шум, който се дължи на турбулентното движение на кръвта, връщаща се от аортата към лявата камера на сърцето;

• аортен систолен шум - той се дължи на преминаването на увеличен кръвен обем през аортната клапа по време на систола;

• митрален диастолен шум на Austin-Flint - дължи се на завихряне при преминаване на кръвта през стеснения митрален клапен отвор;

• променени сърдечни тонове - отслабен първи тон и отслабена аортна съставка на втория сърдечен тон.

Друг типичен белег за заболяването е характерния пулс с бързо издигане, последвано от бърз колапс. На сънната артерия пулсът се установява като патологични пулсации, означени като скачащи каротиди.

От инструменталните изследвания се извършва:

• Електрокардиограма (ЕКГ) - дава данни за обемно обременяване на лявата камера на сърцето, нарушения на вътрекамерната проводимост и камерни аритмии;

• Рентгеново изследване - установяват се разширени надолу и наляво лява камера и разширена аорта с липса на промяна или леко напречно разширение в областта на сърдечната талия - създава се аортна конфигурация на сърдечно-съдовата сянка;

• Ехокардиография (ЕхоК) - използва се за диагностициране на ревматичната аортна инсуфициенция, оценка на етиологията и степента на нейното развитие;

• Сърдечна катетеризация - инвазивно изследване, което се използва в случаи, при които ЕхоК не дава достатъчно данни за точна оценка на левокамерната функция и тежестта на аортната инсуфициенция.

Диференциална диагноза при ревматичната аортна инсуфициенция е насочена към:

• състояния, протичащи с диастолен шум на сърдечната основа;

• състояния с дилатация и хипертрофия на лявата камера;

• заболявания, които за причина за левостранна сърдечна недостатъчност.

Лечението на ревматичната аортна инсуфициенция може да бъде консервативно или оперативно.

Консервативното лечение се състои в редовен контрол, профилактика и етиологично лечение на ревматизма, лечение на артериалната хипертония и ограничаване на физическата активност и приемът на Nacl. Подходящи медикаменти са вазодилататори, дигиталисови гликозиди и диуретици.

Оперативното лечение на ревматичната аортна инсуфициенция включва протезиране на клапата с механична и по-рядко биологична протеза.