Остър трансмурален инфаркт на миокарда с неуточнена локализация МКБ I21.3

Заболяване на сърдечно-съдовата система, при което настъпва исхемия и некроза на кардиомиоцитете (сърдечните мускулни клетки), се нарича остър трансмурален инфаркт на миокарда с неуточнена локализация. Трансмуралният инфаркт на миокарда се характеризира с това, че се засягат и трите сърдечни слоя - ендокард, миокард и епикард.

Причина за развитието на остър трансмурален инфаркт на миокарда с неуточнена локализация може да бъде:

• запушване на коронарните кръвоносни съдове, доставящи на сърцето хранителни вещества и кислород, от холестеролови и атеросклеротични плаки;

• наследствена предразположеност;

• захарен диабет;

• повишено артериално налягане - артериална хипертония;

• рискови фактори и вредни навици - тютюнопушене, неправилно хранене, водещо до затлъстяване;

• липса на физическа активност и предимно водене на заседнал начин на живот.

Клиничната картина на заболяването остър трансмурален инфаркт на миокарда с неуточнена локализация се характеризира със силна и продължителна (повече от 30 минути) болка, започваща от гърдите, насочваща се към долната челюст, лявото рамо и лявата ръка, лявата лопатка.

Диагнозата на заболяването остър трансмурален инфаркт на миокарда с неуточнена локализация се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента, физикален и инструментален преглед. Физикалният преглед се състои от оглед на болния, палпация, аускултация (преслушване на сърцето и белия дроб) и перкусия.

Инструменталният преглед се състои от следните методи на изследване:

• електрокардиограма - дава информация за наличието на исхемични или некротични процеси на сърцето;

• ехокардиография - показва наличието на патологични изменения на сърдечната структура и нарушения във функционирането на клапния апарат;

• коронарна ангиография - показва локализацията на засегнатата коронарна артерия;

• рентгенография - дава информация за изменения във формата на сърдечната сянка и наличие на патолоични изменения в белия дроб.

Лечението на заболяването остър трансмурален инфаркт на миокарда с неуточнена локализация се провежда в болнично заведение. В зависимост от тежестта и състоянието на болния се провежда консервативно или оперативно лечение. При консервативната терапия се използват следните медикаменти:

• антиагреганти;

• антикоагуланти;

• медикаменти, намаляващи кислородната нужда на сърдечната тъкан;

• антихипертензивни средства.

Оперативната намеса включва най-често поставяне на байпас или стент.