Повишено кръвно налягане при липса на диагноза хипертония МКБ R03.0

Повишено кръвно налягане при липса на диагноза хипертония представлява състояние на рязко повишаване на кръвното налягане. Повишеното кръвно налягане се нарича още хипертония. Стойностите на изолираната хипертония при систола надвишават 140 mm Hg, а при диастола стойностите надвишават 90 mm Hg. При 90% от хората, над 55 годишна възраст, физиологично се наблюдава повишаване на кръвното налягане.

Хипертонията е с мултифакторна етиология. Повишаване на кръвното налягане може да възникне както следва:

• силен емоционален стрес, водещ до неспецифично, инцидентно повишаване на кръвното налягане.
• есенциална хипертония
• реноваскуларна хипертония се наблюдава при атеросклероза на бъбречните артерии или фибромускулна дисплазия. Настъпва стеноза на бъбречните артерии, намалява бъбречният кръвоток и се увеличава количеството на ренин с последствие на ангиотензин 2. Тези изменения водят до артериална вазоконстрикция, стимулира се отделянето на алдостерон и като резултат настъпва хиперволемия.
• ренопаренхимна хипертония се наблюдава при бъбречни заболявания асоциирани с паренхимни нарушения.
• синдром на Conn е заболяване, характеризиращо се с увеличена продукция на алдостерон. При повишената алдостеронова концентрация се наблюдава задръжка на натрий и вода с настъпваща хиперволемия.
• При болест на Cushing има увеличена кортизолова продукция. При Cushing хипертонията се проявява поради задръжка на вода и натрий, увеличена чувствителност към катехоламините (вазоконстрикторен ефект), инхибира се продукцията на атриален натриуретичен пептид.
• феофромацитом представлява тумор на хромафинните клетки на надбъбрека, водещ до прекомерно увеличение на продукцията на катехоламини.
• коартракция на аортата — вродено стеснение на аортата, при което настъпват хемодинамични промени.
• употреба на перорални контрацептиви — увеличава се естрогеновата концентрация водещо до стимулиране на ангиотензиновата продукция.
• наркотични вещества
• малигнена хипертония

Патофизиологичните изменения при хипертонията са вследствие на вазоконстрикция на периферните съдове, хиперволемия или увеличен вискозитет на кръвта. Вазоконстрикция настъпва като резултат от нарушен баланс на вазодилатиращите и вазоконстрикторните фактори, влияещи върху гладкомускулните клетки в стените на артериолите.

Дисбаланс настъпва в ренин-ангиотензин-алдостероновата система (свързана с продукция на ангиотензин 2) или едноделна дисфункция (дисбаланс между азотен оксид и ендотелин). При злоупотреба с готварска сол, задръжка на вода настъпва хиперволемия, тоест увеличава се обема на телесните течности.

С относителен риск са прехипертоничните състояния. При прехипертоничните състояния систоличните стойностти на кръвното налягане вариват от 120 mm Hg до 139 mm Hg, а диастоличните - от 90 mm Hg до 95 mm Hg. Прехипертонията се опрделя още като гранична хипертония. Прехипертонията може да се коригира с правилен хигиенни-диетичен режим.

Повишено кръвно налягане при липса на диагноза хипертония клинично се проявява с:

• световъртеж
• шум в ушите
• замайване
• главоболие
• зачервяване на лицето

Особен случай са спешните състояния при високо кръвно налягане.

Диагностицирането на хипертония се извършва със схематично измерване на кръвното налягане, което може да се проведе в домашни условия или при амбулаторен мониторинг в лечебно заведение.

Лечението се реализира с антихипертензивни лекарства и спазване на хигиенно-диетичен режим.