Болести на няколко клапи МКБ I08

Група заболявания на две или повече от клапите на сърцето, се наричат болести на няколко клапи. Нормалната функция на сърдечните клапи е да осигуряват безпрепятствен кръвоток от предсърдията към камерите и от камерите към изходните магистрали, както и да не допускат ретрограден кръвен ток от камерите към предсърдията и от изходните магистрали към камерите.

Основните патологични нарушения на клапната функция могат да бъдат:

1. Клапна стеноза- деформираните клапни платна не могат да се отворят пълноценно и създават пречка за движението на кръвния ток от предсърдията към камерите или от камерите в изходните магистрали.

2. Клапна инсуфициенция (недостатъчност)- деформираните клапни платна не могат да се затворят пълноценно и допускат рефлукс (връщане) на кръв след камерната контракция - от изходните магистрали към камерите или от камерите към предсърдията.

Патофизиологично при болести на няколко клапи деформацията на клапния апарат може да се предизвика по два основни механизма:

• хемодинамично натоварване на сърдечните кухини в зависимост от степента на нарушаване на клапната функция;

• деформираните клапи са по-податливи на инфекции, поради което са „предпочитан терен” за развитие на инфекциозен ендокардит.

Най-честа причина за развитието на болести на няколко клапи е ревматичната болест на сърцето. При ревматична болест на сърцето най-често се засяга хемодинамично най-натоварената митрална клапа- изолирано над 50%, в съчетание с други клапи- до 95% от случаите. На второ място по честота е митро-аортната асоциация, а на трето- изолирана аортна локализация. Засягането на трикуспидалната клапа достига 20%, но в съчетание с лезии и на други клапи. Белодробната клапа се засяга с изключение.

Засегнатите клапи показват характерни промени- оток, зачервяване и задебеляване. Характерно за ревматичната болест на сърцето са множеството дребни, мековати, сиво-розови възелчета. Те са изградени от тромбоцитни агрегати и фибрин и не съдържат микроорганизми. 

Клиничната картина при болести на няколко клапи зависи от това кои в случая клапи са засегнати и деформирани. Общи клинични симптоми могат да бъдат:

• задух;

• сърцебиене;

• лесна уморяемост при физически усилия.

Еволюцията на заболяването болести на няколко клапи се характеризира с това, че при благоприятен ход на ревматизма острите промени могат да отзвучат напълно. Значително по-често обаче те прогресират. Организацията на характерните възелчета предизвиква склеротично уплътняване и задебеляване на платната, сраствания в комисури и ръбове, формиращи тайни клапни деформации. В променените по този начин клапни платна с течение на времето могат да се намерят и калцификати. Много характерна морфологична находка в тези случаи е обилната васкуларизация на засегнатите клапи. Този белег е с голяма диагностична стойност с оглед разграничаването на следтравматичните пороци от други клапни увреждания. Значението му се подчертава от факта, че семилунарните клапи не притежават собствени съдове, а в атрио-вентрикуларните клапи собствената съдова мрежа има само в основата на клапните платна. Доказването на васкуларизация в склеротично променените клапни платна е категоричен белег за преминал възпалителен процес.

Лечението на болести на няколко клапи зависи основно от причините за развитие на клапен порок и от тежестта на засягане на клапните платна. Когато причината за комбинирани клапни пороци е ревматизма тогава той се лекува с антибиотици от групата на пеницилините. При тежка степен на засягане на сърдечните клапи се предприема оперативно лечение - валвулотомия (комисуротомия).

При по-лека степен на протичане обикновено се прилага медикаментозно лечение. Медикаментите, които се използват при комбинирани клапни пороци са:

• диуретици;

• сърдечни гликозиди;

• бета-блокери и други.